Драмата в Мюнхен – тактически анализ

С изненадващо офанзивна постройка в началото Ювентус шокира Байерн. Баварците обаче се върнаха и успяха да извоюват класирането в истинска драма.

Превъзходство чрез преса

В Торино тимът от Мюнхен беше този, който благодарение на пресата си бе по-добрият. В началото на реванша бе обратното. С почти безразсъдно пресиране в първите 5 минути до гола, а в определени епизоди и по-късно в мача, Ювентус изненада не само Гуардиола и играчите му, но и всеки фен или зрител, гледал първия мач.

Първоначално тяхната постройка варираше между 4-3-1-2 и 5-4-1 – последното бе разположението им при защита, когато подложени под натиск се връщаха до собственото наказателно поле. В атака обаче наблюдавахме съвсем друга схема на игра. Погба, който когато тимът му не владееше топката бе на левия фланг, се преместваше по диагонал напред и действаше като изнесено много напред ляво крило или втори централен нападател. Мората често се изместваше леко вдясно и Кедира почти самостоятелно заемаше центъра. Така на моменти в средата на терена Юве образуваше „диамант“ с Ернанес зад Кедира и Куадрадо и Алекс Сандро от двете страни (Алекс Сандро бе малко по-далеч към тъча и често малко по-назад), и така Погба излизаше почти на една линия с Мората.

Тази нетрадиционна постройка затрудни много баварските централни защитници в опитите им да подават топката. Играчите на Юве се опитваха да пресичат пасовете към крайните защитници или централните халфове, а при пасове назад да продължават и усилват силата на пресата си. Погба например блокираше опцията за диагонален пас надясно, предотвратявайки евентуално включване на Лам още в начална фаза.

В добавка към това, играчите на Ювентус имаха персонални задачи. Евра преследваше Мюлер далеч назад в средата на терена, въпреки че в тази формация той бе ляв защитник (когато Алекс Сандро действаше напред) или ляв халф (когато Сандро се връщаше). Бонучи също няколко пъти атакува Левандовски далеч назад в половината на баварците, други играчи също се въвличаха в агресивни битки срещу отделни футболисти на Байерн в границите на зоната си. Това динамично блокиране бе една от причините Байерн да не успява да изнесе комбинативната си игра напред. Ювентус пресираше при всяко овладяване на топката от страна на баварците. Играчите на Байерн нямаха опции за пас напред и често подаваха назад, настрани или бъркаха при паса. Футболистите на италианския тим често се насочваха от един играч на Байерн към друг. Ернанес например няколко пъти блокираше един играч на Байерн и после спринтираше към следващия, за да блокира и него. При това не изпускаше вече преодоляния играч от покритие и така в условията на силно динамична игра неутрализираше двама съперникови играчи. Понякога се стигаше до ситуации трима на трима (Лихтщайнер, един от централните защитници и Евра), които бяха рискови за Юве и съответно Ернанес, Алекс Сандро или Куадрадо се връщаха назад, но това се случваше много рядко.

Стабилност чрез 5-4-1

След като поведе в резултата, Юве се върна към схемата си с петима дефанзивни специалисти. Погба се върна назад към оригиналната си позиция, Кедира образува „двойна шестица“ с Ернанес, Куадрадо се дръпна на една линия с тях двамата и се залепи за дясното крило на Байерн. Сандро и Лихтщайнер приеха ролята си на крайни защитници, а Евра, Бардзали и Бонучи уплътниха центъра. Така Сандро и Лихтщайнер можеха спокойно да напускат линията на защитата и да блокират крилата или външните защитници на баварците. Дори при тази защитна формация имаше отделни много интересни елементи в играта на италианците. Крайните защитници например можеха да преминават от линия в линия и при пасове в средата на терена да осигуряват необходимото присъствие. Така Байерн не успяваше да овладява топката в пространството между линиите, налагаше се да връща топката назад или настрани, където по крилата Юве ги блокираше чрез дублиране.

Подреждането в 5-4-1 също така осигуряваше чудесна отбрана на наказателното поле. Инициирането на атаките бе силно затруднено, в пеналта Ювентус винаги имаше числен превес. Всичко това бе много благоприятно за контрите на Ювентус. Въпреки че бе пазен от Бенатиа, Мората на няколко пъти успя да се освободи или да отвори пространство, което светкавичният Куадрадо или включващият се напред Кедира да използват. Погба се ориентира към Кимих, често търсеше дуели рамо в рамо и благодарение на физическото си превъзходство създаваше интересни ситуации при контрите. Но Ювентус не бе опасен само при контраатаки.

Уплътняване на наказателното с подсиуряване

Това, което не трябва да се подценява, е движението на Ювентус в наказателното. Ползваха между 4 и 6 души в пеналта. Мората, Кедира, Куадрадо и Погба се връщаха до самата граница на наказателното. Ернанес, Лихтщайнер и Алекс Сандро подсигуряваха граничните зони, Евра действаше в дълбочина заедно с Бардзали и Бонучи. При загубване на топката Ювентус не позволяваше на Байерн да прави бързи контри, като веднага се организираше. Но имаше успех и в пресата веднага след загубване на топката („гегенпресинг“), и точно това носеше най-големи главоболия на Байерн.

Проблемите на Байерн при позиционната игра

Най-сериозни бяха проблемите на баварците при позиционната игра на Видал и Алонсо. В определени фази двамата стояха твърде близо един до друг, не се освобождаваха достатъчно бързо от пресата на Ювентус и трудно правеха връзката с предните зони. Видал стоеше на няколко метра пред Бенатиа, а Алонсо бе съвсем близо до него пред централните защитници. Това създаваше проблеми на Байерн при преминаването от първа във втора третина. Там точно ставаше споменатата преса на Юве и нито Видал, нито Мюлер успяваха да задържат топката от връхлитащите съперници. Изненадващо беше, че в тази ситуация Алаба и Лам действаха толкова конвенционално и стояха близо до тъча. В последно време и двамата показаха, че могат да бъдат най-полезни на тима си като подвижни крайни защитници, помагащи на централните защитници и вътрешните халфове.

Така зейнаха широки пространства около Алонсо и Видал и пред тях. Нито Алаба, нито Лам не успяваха да подкрепят външните нападатели заради структурата на съперника. Рядко се стигаше до ситуации, в които с пас между зоните можеше да бъде изведено някое от крилата. Освен това рядко имаше и ситуации, в които някое крило да задържеше достатъчно дълго топката, та да има възможност крайният защитник да предприеме спринт напред. Вместо това крайните защитници бяха държани далеч до тъча, което създаваше проблеми в центъра. При пробивите на крилата Юве се защитаваше добре, като винаги имаше числено предимство в зоните около топката. Връзките в защитата бяха компактни и не оставяха пространства. Байерн трябваше да намери противодействие.

Промените на Гуардиола

Още преди почивката треньорът на Байерн нагласи някои детайли. Например Алаба започна да се включва диагонално от 25-ата минута, по-късно Алаба и Рибери си разменяха местата по фланга. След почивката Гуардиола промени коренно нещата. Алаба се върна в центъра на защитата до Кимих, след като Бернат влезе на мястото на Бенатиа. Крайните защитници започнаха по-често да влизат към центъра. Бернат и Лам започнаха да уплътняват по-добре пространствата около Алонсо и Видал се включи напред. След час игра Гуардиола се лиши от Алонсо и пусна на негово място Коман. Младият французин се настани на десния фланг, Видал стана нещо като „бокс-ту-бокс“ полузащитник, Коста и Рибери се сменяха между левия фланг и центъра, като приоритетно Коста зае централната зона. В атаката на Байерн нямаше широчина. Много пъти топката се подаваше вдясно към Коман, преди още да е осигурено присъствие в лявата част, където да се търси комбинация чрез центриране или пробив.

Ефектът обаче беше позитивен. Заради персоналните си задачи крайните защитници на Ювентус се връщаха назад, тимът се защитаваше често в постройка 6-3-1. Тази обезкървена халфова линия позволи на Байерн да вземе превес в средата на терена и оттам нататък се разчиташе на центрирания. Това доведе и до двата гола за Байерн. И в двата случая те станаха след центриране към втора греда, където стоеше нападател. И в двата случая видяхме голове с глава.

Продълженията

Продълженията започнаха така, както завърши редовното време. Байерн натискаше, Ювентус се защитаваше дълбоко. Явно свежите сили бяха напуснали торинци след интензивната начална фаза. Гуардиола направи корекция в състава си с пускането на Тиаго. Той зае мястото на Коста, който се връщаше назад, за да помага при инициирането на атаките. С тази задача се зае Тиаго, преди и той да се включи напред, а Коста премина на лявото крило след смяната на Рибери. Включването на Тиаго даде резултат минути след влизането му. След добра комбинация с Томас Мюлер той се разписа. Само 2 минути по-късно контра на Байерн през Коман завърши с попадение на французина за 4:2.

Ювентус имаше проблеми. В игра бяха влезли Стураро и Манджукич, които трябваше да помогнат на тима да задържи преднината си. При резултат в дефицит за Ювентус обаче не бяха полезни. Подобна бе ситуацията и с Перейра, който замени Куадрадо малко преди края на редовното време. Уморените торинци не успяваха да упражнят преса срещу Байерн и бяха вече безобидни. Чак след като Байерн се върна малко назад след 4:2, те създадоха някои положения.

Обобщение

Един от най-атрактивните сблъсъци в младата история на Шампионската лига. Байерн влезе като явен фаворит и поведе с 2 гола още в Торино. Ювентус обаче заличи този пасив още в Италия, а в Мюнхен бе близо до изненада. С агресивната си и неконвенционална преса тимът на Масимилиано Слегри създаде редица проблеми на Байерн, който обаче реагира добре през второто полувреме. Промените на Гуардиола проработиха, Ювентус не успя да повтори играта си от първото полувреме. Малко преди края Байерн вкара за 2:2 и прати мача в продължения, в което домакините бяха в значително по-добра игрова позиция. Накрая резервите Коман и Тиаго решиха мача с головете си.

Източник: Spielverlagerung.de

Comments

comments