Да се върнем към 19 май 2001 г.: Байерн се нуждаят само от точка при последния си мач като гост на Хамбургер, за да спечелят титлата. Минутата е последна а резултатът е 0:0, което е достатъчно за Баварците да вдигнат Салатиерата. Но точно в този момент топката е центрирана пред вратата на Байерн и Сергей Барбарез открива резултата. Фенове, ръководство и играчи мислят, че титлата е изпусната. Дългият сезон е бил напразно, след като първенството е изгубено в последната минута!
„Никога не се предавайте! Винаги продължавайте напред! Напред! Напред!“, надъхва съотборниците си Оливър Кан за последна атака на титлата, през четири минутното продължение на мача. И те успяват!
Оли е въплъщение на Байерн като никой друг: той винаги остава недоволен с всичко освен победа, винаги се цели да бъде номер едно и никога не се предава. Роденият в Карлсруе вратар изиграва 128 мача в Бундеслигата за родния си клуб преди да се присъедини към момчетата от Мюнхен през 1994 г. През 14-те си години на вратата на Байерн той печели 8 титли – индивидуален рекорд, който споделя с дългогодишния си съотборник – Мемет Шол.
Кан вдига купата на Германия шест пъти, което е рекорд в историята. Той печели също Шампионска лига (2001), Интерконтиненталната купа (2001) и купата на УЕФА (1996). След изиграни 557 мача в Бундеслигата „Крал Кан“ приключва кариерата си през 2008 г., с нов дубъл в Германия.
Бенефисният мач на вратаря се провежда през септември 2008 г. Това е рядък двубой между клуба и немския национален отбор. „Не знам какво да кажа. Това е най-великото нещо в кариерата ми“, обявява Кан пред изпълнение стадион. „Благодаря ви за подкрепата през годините. Днес е моят апогей“. Последното му изявление предвижда бъдещата слава на Байерн: „Този сезон и в бъдеще, Байерн ще е винаги на върха“.
През 1999 г. идва „загубата на всички загуби“, срещу Манчестър Юнайтед, в добавеното време на финала за Шампионска лига. Някои отбори биха се разпаднали след такава ужасяваща вечер, но не и Байерн и водачите му в тези години – Щефан Ефенберг и Оливер Кан. Двамата и техните съотборници са твърдо решени да спечелят трофея, което се случва две години по-късно, след драматичен двубой с Валенсия в Милано.
Байерн се връща в мача, след като губи с един гол и пропуска дузпа, като вкарва мача в продължения. Дори правилото за Златен гол през този период не е достатъчно и мачът навлиза във фазата на наказателни удари. Не всеки играч на Байерн се разписа от бялата точка, като пропуски правят Патрик Андерсон и Пауло Серджо. Но героят на вечерта се казва Оливър Кан. Той спасява три от дузпите на испанците и печели приза Играч на мача. След агонизиращи 25 години суша, Байерн отново се озовава на върха в Европа.
Кан се наслаждава на страхотна кариера и с националната фланелка, като изиграва 86 мача за Маншафта, в 48 от които е капитан на отбора. Въпреки това, той никога не успява да вдигне трофей с отбора, след като остава резерва на Андреас Кьопке по време на ЕВРО 96 в Англия. Най-големият му успех с националния отбор е второто място на Световното първенство в Япония и Корея през 2002 г. Невероятните спасявания на Кан отвеждат отбора до неочакван финал, а той става единственият вратар и до днес, който печели Златна топка за най-добър играч на Световно първенство.
Останалите му персонални награди включват приза за най-добър вратар на годината на ФИФА (1999, 2001 и 2002). Избран е за най-добър вратар в Европа четири пъти, а през 2000 г. и 2001 г. и за играч на сезона в Германия.