Докато си спомня времето когато се е присъединил към Байерн, Карл-Хайнц Румениге определя действието си като „камикадзе мисия“. Клубът току що е спечелил Бундеслигата три пъти поред, така че как един 18- годишен нападател от Борусия Липстад да пробие в първия отбор?
Но Румениге успява. Той си извоюва мястото в отбора още през втория си сезон с Байерн – 1975/1976 г. А на 6 октомври 1976 г. изиграва и първия си мач за Бундестима. Главните му плюсове бяха динамика, скорост и пълна убеденост във възможностите му, кобинирани с експлозивен нюх пред вратата. Статистиката от кариерата му сочи, че той се разписва на всеки два мача с червената фланелка или по-точно казано – 162 пъти в 310 срещи от Бундеслигата. Той се нарежда на второ място във вечната ранглиста с голмайстори на отбора, след Герд Мюлер.
Румениге печели множество медали и награди докато е част от Байерн: става голмайстор на Бундеслигата три пъти (1980, 1981, 1984), играч на годината в Германия (1980) и Европа (1980, 1981), Интерконтинентална купа (1976), КЕШ (1975, 1976), КНК (1982, 1984) и става два пъти шампион на страната (1980, 1981). Той участва и в шампионския национален отбор на ЕВРО 1980.
„Кале“ напуска Байерн в края на сезон 1983-1984 и се присъединява към Интер за рекордната сума от почти €6 милиона. През 1987 г. той е трансфериран отново и завършва кариерата си след две години в отбора на Сервет Женева. „С удоволствие казах сбогом на играта, защото я изживях и й се наслаждавах цели 15 години“, казва той, след като окачва бутонките. Румениге е модел за подражание, който се появава на първите страници само с действията си на терена, а не извън него. Винаги внимателен да избегне всякакви скандали и полемики, той остава твърд привървженик на правилното държание и дисциплина, и до днес.
„Кале“ се завръща в Байерн като вице-президент през 1991 г., след като отборът завършва слаб сезон за стандартите си. Той се съюзява с Франц Бекенбауер и Ули Хьонес, заедно с които изграждат обратния път към успехите. Скоро това му донася славата на футболен иноватор. Днес, той е еквивалентът на „министър на външните работи“ на отбора, нагърбен с различни задачи и функции в широкия футболен свят. Румениге е председател на Асоциацията на европейските клубове (ECA), която представлява интересите на най-големите отбори на континента.
През 2002 г., той става председател и на новосъздадената компания FC Bayern AG, като продължава да извършва влиятелната си роля на управление и до днес.