[carrot]

Една тема за любимия ми период на Байерн...периода който ме запали по любимия отбор...период,в който Байерн неизменно стигаше поне полуфинал..период в който ШЛ беше наистина шампионска(не че сега не е,но в момента в нея участват ,отбори ,които в първенствата си заемат 4.(!?)място-шампиони?!).Равносметката:2 финала-1 спечелен и1 загубен,1 полуфинал и 1 четвъртфинал....С какво го свързвам?
С мегамачовете с Реал,истински дербита,да не говорим за победите ни с по 4-1 и 2-4 над Ел Галактико,при това единият от мачовете бе в Мадрид.Със сълзите след обрата в Барселона срещу МАн Ю в продължението...С Дузпите и треперенето ужасът от преди две години да не се повтори,този път срещу Валенсия...С безпроблемното минаване на групите...С промяната на формата на ШЛ...с играчи като Ефенберг,Шол,Матеус,Янкер,Елбер,Бабел,Баслер...със силните тогава немски отбори -и Борусия и Кайзерслаутерн и Леверкузен...с Четвъртфинал между два немски тима<Smile>...С немския дух...

Мисля,скоро да направя и подробна статистика за тези златни за мен години...

Германик

[Боби]

В приглушената светлина на катакомбите на стадиона мълчаливо вървят двама мъже. В тази барселонска нощ всичко е казано. Отмар Хитцфелд е разтоварен от бремето на задължителната пресконференция като единствено иманентният му професионализъм го кара да се яви пред журналистите. Малка кола за голф с шофьор очаква "Генерала" и неговия пресговорител Маркус Хьорвик, за да ги закара обратно до съблекалнята на Байерн. "Остави ни да повървим малко", моли Хитцфелд шофьора на миниатюрното превозно средство. Монументалният Камп Ноу е почти изпразнен от хора, а последните зрители търпеливо изчакват, преди да напуснат арената. Докато двамата монотонно крачат по жълтите стъпала на спортното съоръжение по пътя към кабината с мюнхенските играчи, те забелязват други два силуета, които тичат към тях в полумрака. Бягащите мъже бързо ги доближават и скъсяват дистанцията. Остават само още няколко метра. В този момент Хьорвик разпознава преследвачите: Алекс Фергюсън и неговият Пи Ар-асистент също са пренебрегнали услугите на домакините на финала и са предпочели да вървят пеш. Когато британците разпознават своите германски колеги, те решават да се присъединят към тях. Хитцфелд и Хьорвик безмълвно се съгласяват да приемат компанията им. По пътя към съблекалните двамата клубни говорители вървят почтително зад своите треньори като някакви адютанти след двама дуелисти от уестърните. Алекс Фергюсън гледа своя съперник продължително в очите, след това протяга ръка, леко го прегръща и отронва: "Съжалявам..." След това отново замълчава, без да продължи думите си. В тази прохладна каталонска нощ. След една от най-вълнуващите драми в историята на футбола. "Съжалявам, Отмар, съжалявам."

20:24:01 ч. Тържествената програма на домакините за финала на Шампионската лига, сезон 1998/99, върви с пълен ход. 90 000 запалянковци са изпълнили Камп Ноу и със затаен дъх гледат оперната дива Монсерат Кабайе, докато пее известната си ария "Барселона", химн на Летните олимпийски игри в каталонската столица през 1992 г. На електронното табло задочно участва и Фреди Меркюри, нейният починал дуетен партньор. Той пее: "I want all the world to see a miracle sensation." (английски: "

[Агент Буревестников]

Трогателна статия...

[Bavareza]

Браво на автора.

[bayernfan]

Брилянтна статия!

[Stu4ko]

Да, ама не бих казал, че мога да и се накефя...

[VladimirFCBM]

[deyan]

Stu4ko, на 17 January 2011 - 00:17, каза:

Да, ама не бих казал, че мога да и се накефя...

Не бих казал, че ще мога да го прочета дори... :(

[bayernfan]

Stu4ko, на 17 January 2011 - 00:17, каза:

Да, ама не бих казал, че мога да и се накефя...

Няма две мнения по въпроса.