След 3 часа и 40 минути филм, от които един час поне е на бавен каданс, осанката ми е добила формата на стол от зала 1 на НДК! Все пак режисьорът сложи микрофони на сцената, помислих си да остана, за да чуя дали ще се извини, а той каза "от уважение към екипа, ще изчакаме да минат надписите, преди да говори който и да било". Усетих, че все още имам чувствителност в пръстите на краката и си тръгнах…
Не, не, не, не мога да заспя, тревожни мисли бушуват в главата ми! Вие нищо не знаете, цялата зала пляскаше, когато (Левски) уби първия турчин! Но най-трогващо беше, когато го водеха с каруца към бесилото и едно заптие му каза: "Ако не издържиш дотам, дерета по пътя много" и тогава дякон
Мнението беше редактирано от pipeto: 19 February 2015 - 22:05