Лева и Мюлер със сериозна заявка за №1 в историята

Победата с 3:0 над Бохум за Купата и успехите с по 3:1 над Аугсбург и Дармщад в Бундеслигата го доказаха отново. Съвместната игра на Роберт Левандовски и Томас Мюлер се превърна в основен и най-ефективен елемент от офанзивната игра на Байерн. Неслучайно „Кикер“ постави снимка на двамата на корицата на брой, посветен на най-успешните нападателни двойки в историята. Един поглед към статистиката води до неизбежния извод, че Лева и Мюлер правят исторически силен сезон.

Нападателните двойки са част от митологията. Въпреки че в съвременния футбол масово се разпространиха постройките с един нападател, и най-вече 4-2-3-1, идеята за перфектно синхронизираните и взаимно допълващи се двойки в атака продължава да вдъхновява треньори и фенове. Дали ще е класическата английска практика на двама напълно различни играчи, действащи в атака, или често неефективната схема с двойка еднотипни голмайстори, тези партньорства винаги предизвикват коментари.  И ето че този сезон Пеп Гуардиола прави една революционна стъпка назад към традицията – смъртоносният двуглав звяр в атака.

Перфектни партньори

Остава неясно дали треньорът на Байерн е планирал това „завръщане в бъдещето“, или то е резултат от импровизация. Открай време Гуардиола изпитва проблеми в това да намери позиция на неконвенционалния Томас Мюлер.  Обречените опити той да бъде интегриран в халфовата линия дават същия съмнителен резултат, както и епизодичните опити да бъде ползван като централен нападател. Близо две години треньорът си блъска главата, за да намери решение. Защото Мюлер трябва да играе, но къде точно, не е ясно.

Решението дойде благодарение на други проблеми. Кадровата криза в началото на 2015 г. принуди Гуардиола временно да се откаже от предпочитаната от него постройка, разчитаща на силната игра по крилата. Тези проблеми достигнаха своя пик на „Вестфаленщадион“ в Дортмунд, където Пеп изненадващо заложи на дефанзивна стратегия с петима в защита и трима централни дефанзивни полузащитници. За атаката останаха само двама играчи: Роберт Левандовски и Томас Мюлер.

В последвалите седмици тази двойка се утвърди толкова добре, че и този сезон е неизменна част от тима. Мюлер приема свободна роля в атаката, като неговата подкрепа гарантира повече пространство на централния нападател Левандовски. И въпреки че вече отдавна анцентът в играта на Байерн отново се върна по крилата, двойката в атака остана интергирана в тима. Левандовски печели от креативните рейдове на Мюлер, на които той реагира чрез собственото си движение. Сцените от първия сезон на Левандовски, в които той почти объркан стоеше сам в наказателното поле, търсейки пространство, станаха рядкост.

Исторически сезон

До момента Байерн има 56 гола в Бундеслигата този сезон. 39 от тях са на сметката на немско-полския тандем в атака – това означава, че тези двама играчи са вкарали 70% от головете на Байерн. За сравнение – миналия сезон тази цифра бе 39%.

От историческа гледна точка тези 70% са уникално постижение. Досега на върха в историята на Байерн беше партньорството между Герд Мюлер и Ули Хьонес, които през сезон 1971/72 вкараха 53 гола или 52% от попаденията на отбора си. Други успешни баварски партьорства са Румениге/Брайтнер (52%, 1980/81), Елбер/Писаро (51%, 2002/03) и Тони/Рибери (51%, 2007/08).

В сравнение с други нападателни тандеми в Бундеслигата, постижението на Мюлер и Левандовски също е забележително. Няма друга двойка голмайстори в историята, която да е вкарала над 70% от головете на тима си. Клаус Алофс и Пиер Литбарски бележат 67% от попаденията на Кьолн през сезон 1984/85, а досегашният лидер беше смъртоносен тандем, от който си е патил и Байерн. През сезон 2008/09 Един Джеко и Графите вкарват 54 гола, с което носят на Волфсбург титлата, но дори и тогава това са „само“ 68% от попаденията на тима.

Баланс или зависимост

Какъв извод можем да направим? Става ясно, че Левандовски и Мюлер не трябва да бъдат разделяни. Взаимната изгодност и перфектната координация в партньорството им са безценни оръжия в арсенала на тима. Никой и не планира да ги разделя, както се вижда и от реакциите в случаите, когато на някой от двамата е дадена почивка. Има обаче още нещо, на което трябва да се обърне внимание. Здравословно ли е при толкова широк състав да има такава зависимост от двама играчи? Не е ли притеснително, че головете не са резултат от колективни действия? През 2013 г. например, когато тимът печели требъл, Манджукич и Мюлер бележат едва 29% от головете, което е дъното на клубната таблица.

Ще успеят ли двамата нападатели да запазят този процент до края на сезона? И какви са шансовете на останалите играчи да наваксат изоставането си? Следващите седмици и месеци ще покажат дали това взаимноизгодно партньорство може да се превърне в зависимост.

Източник: Miasanrot.de

Comments

comments