Боатенг разкри тайните на играта си

Защитникът на Байерн и германския национален отбор Жером Боатенг разкрива детайли от  това, което го прави добър защитник пред интернет портала theplayerstribune.com:

Знаете ли кой е най-добрият начин да разберете какво прави един защитник? Да бъдете нападател. Сериозно. Поне това беше начинът при мен. Нека го наречем щастлива случайност. Когато бях на 14 играех като ляво крило в един юношески тим от Берлин. До момента, в който за един мач в Швеция цялата ни защита отсъстваше заради контузии. „Окей Жером, ще играеш в защита“, каза треньорът ми.

Разбира се. Защо не? Играех в атака откакто бях на 6, и се чувствах така, сякаш владея топ секретна информация. Някакъв код. Пропуск в системата. Знаех къде искат да отидат нападателите, какво и как искат да направят, защото бях един от тях. Този опит все още е в основата на играта ми като защитник днес.

За тези, които не знаят секретния код, позволете ми да споделя какво съм научил на терена. Знаете най-важното – аз трябва да преча на другия тим да вкара гол. Но как точно става това? Не е въпросът просто да бъдеш стена пред топката. По-скоро всяко движение, всеки пас, всеки шпагат, всяко изчистване, всеки път когато пазя някого персонално – всичко, което правя на терена е фактор. Всяко рещение е една малка част от цялостната стратегия на моя тим да попречи на другия да вкара гол.

Всичко започва от това какво си говоря с момчетата около мен. Комуникацията, както може би не е изненада, е жизненоважна за защитата. Обикновено в Байерн играем с трима или четирима в защита, като аз винаги съм в центъра. Това значи, че трябва да си говоря с момчетата около мен  и с халфовете пред нас за това в каква посока да пратим топката. Когато съм с националния отбор на Германия, с момчетата се виждаме само по няколко пъти през няколко месеца и тогава трябва да си говорим повече. Със съотборниците ми в Байерн сме заедно всеки ден, и затова винаги знам какво ще направят, какво няма да направят, какво харесват, кога се включват в атака и кога се връщат в защита и дали трябва да им дам топката на левия или десния крак. Технически сме в синхрон, затова не е необходимо чак толкова говорене.

И мисията ни да предотвратяваме голове никога не свършва. В момента, в който сложим край на някоя атака, всичко започва отначало. Аз съм първият, който получава топката след вратаря ни, така че работата ми да надхитря съперника в борбата за пространство и да отворя играта. Трябва да осигуря на нападателите възможност за бърза атака. Когато се преборя за топката или я получа от съотборник, поглеждам първо към централния нападател. Той е най-далеч на терена, и ако успея да му подам, това отваря играта и започваме контраатака. Това не е лесно, защото повечето отбори в Бундеслигата играят с дълбока защита. В повечето случаи в момента, в който получа топката, 8 или 9 играчи на съперника вече са се върнали. Това, което се оопитвам да направя, е да пратя перфектно изчислен пас през минирано поле. Нищо особено, нали?

И когато направя тази връзка, аз пак нямам време да почивам, защото вече мисля за контраатаката на съперника. На нашето ниво притежанието на топката се сменя често  и дори когато тимът ни атакува, трябва да си готов всеки момент противниковите нападатели да започнат да те тормозят. И те ще го направят, особено когато играем с Барселона или Реал – без съмнение най-трудните нападения за опазване. Имат линии от по трима нападатели, действащи в перфектен синхрон. Какво правиш, когато видиш Меси, Роналдо или Неймар да хвърчи към теб на скорост? Трябва да прецениш тактическата ситуация. Бързо. Покрит ли съм, има ли друг защитник зад мен? Ако съм покрит, мога да рискувам да се впусна в единоборство или да направя шпагат. Но ако съм последен, не мога да рискувам шпагат. Трябва да пробвам да забавя играта и да спечеля време на съотборниците ми да се върнат. С Роналдо или Меси ще ти е трудно, която и опция да избереш. Те просто са толкова бързи. Неймар и Меси са по-ниски и повратливи, което ги прави много трудни за опазване от високи защитници като мен. Роналдо е висок, но е и невероятно бърз, силен и има добра игра с глава. Не можеш да мързелуваш и да се скатаваш срещу такива играчи, защото тогава ще вкарат и ще те бият. Толкова са добри, че наказват всяка най-малка грешка. Това, от което се нуждаеш дори повече, отколкото от скорост и техника, е самочувствие. Роналдо, Меси, Суарес, Неймар – те ще усетят, ако се страхуваш от тях. И с един полъх ще те унищожат.

Увереността е много важна част от работата ми. Това е най-голямото израстване в играта ми през годините – по-уверен и по-спокоен съм. Знам кога трябва да търся шпагат или единоборство и кога да изчаквам. Като по-млад, когато моят тим губеше топката, исках да я спечеля обратно възможно най-бързо, и така правех глупави грешки. А така в Шампионската лига не става. Скоростта е толкова висока, че всяка глупава грешка може да доведе до гол. Но дори и да допуснем гол, имам едно правило: да не губя самообладание. Нямам право да си кажа: „Господи, трябва да вкараме. Бързо, бързо!“ Мачът е 90 минути. Дори и да тече 80-ата, с продължението пак имаш време.

Сега нека поговорим за любилият ми елемент от играта – шпагатът. При него всичко е въпрос на тайминг. Преди да реша да правя шпагат, трябва да съм 100% сигурен, че ще стигна топката. Ако не съм, просто стоя близо до нападателя. Няма смисъл да рискувам да получа червен картон. Разбира се, трудното е това, че трябва да вземеш решението за 2 секунди. Започваш спринта с мисълта: Ще направиш ли шпагат? Сигурен ли си? Или ще продължиш да тичаш, докато спечелиш време на някой друг да се върне. Но няма по-голямо удоволствие от това в критичен момент шпагатът ти да се получи и да спасиш тима си от опасност.

В мачовете срещу Франция и Бразилия през 2014 г. направих няколко добри шпагата, добавих и още няколко на финала срещу Аржентина. Това бе огромна крачка напред в сравнение с дебюта ми за Германия, когато бях на 20 години. Получих и жълт, и червен картон. Бях нервен и исках да се утвърдя в отбора, и направих слаби мачове.

Което ме води до друга мисъл – да бъдеш защитник е свързано най-вече с това какво има в главата ти, и при различните играчи е различно. Има играчи, които може и да имат някакъв проблем, лека контузия или да не са в идеална форма, но въпреки това се представят добре. Но аз трябва да бъда напълно концентриран. Ако ме боли коляното, или ако има нещо в личния ми живот, знам, че няма да бъда напълно себе си. Поредполагам, че това може да се случи и на всеки друг човек, който работи зад бюро и има нещо, което го притеснява. И тук нещата започват да излизат от контрол – правя лош шпагат, закъснявам за топката, не играя по най-добрия начин.

Всичко дотук се отнася за защитната игра, когато топката е в движение. Сега нека поговорим за останалите 50% от работата ми – статичните положения.

Виждали сте малката група защитници, които се подреждат преди пряк свободен удар.  Може би изглеждаме с разкривени лица, очаквайки някой от играчите с най-силен шут да ритне топката директно срещу нас. Какво си казвам? Отнеси един удар и спаси тима си.

Нормална реакция е да искаш да се обърнеш. Веднъж топката идваше директно срещу лицето ми. Обърнах се съвсем леко, колкото да поема удара с рамото си, и реферът отсъди игра с ръка. Такава нямаше. Но трябва просто да се научиш да стоиш там и да поемеш удара. Гадно е, но останалите момчета също са там с теб.

Особено вратарят. Ако си защитник, никой не е по-важен за теб от него. Той ти казва как да построиш стената. Същото е и при корнер. Той крещи инструкции: „Дясно!“, „Ляво“, „Скачай!“, „Не скачай!“. Той ръководи нещата отзад, и ти трябва да го слушаш. За нас защитниците, статичните положения са аспектът от играта, свързан най-много с техниката. При тях винаги сме в движение, така че не сме изцяло концентрирани и не оставяме твърде много пространство помежду си. Когато топката идва, най-близкият скача и се опитва да я изчисти. Срещу Реал и Барселона изчистването е трудна задача. Те бързо стигат до топката и са безкомпромисни. Ако аз съм в наказателното, не мога просто да изритам топката напред. Защото техните играчи ще я вземат и ще продължат да ни натискат. Така че и при чистенето, както и при всичко останало, трябва да прецениш ситуацията много бързо. Виждали сте защитници, които при корнер избиват топката отново в корнер. Може би сте се чудили защо ни е да създаваме нова възможност на противника. Мога само да кажа, че обикновено това е по-малкото зло.

Очевидно най-доброто, което мога да направя, е да изчистя топката напред, и тя да остане в моя тим. Но понякога топката се изсипва пред теб и ти просто трябва да я махнеш оттам без много да я гласиш. Може да изглежда отчаян ход, но може да бъде и част от стратегия. Бих предпочел нов корнер, отколкото да дам на Меси или Неймар дори и една секунда повече с топката пред вратата. Когато си на терена, всяка секунда е лукс. Когато пазя нападател, се опитвам да усетя какво иска да направи той. Да стигна до топката една секунда по-бързо от него. Може да е само една секунда, но тя е най-силното ми оръжие.

Тази секунда и, разбира се, миналото ми като нападател. Това, че знам какво се случва в главите им. Когато ги наблюдаваш достатъчно дълго, научаваш движенията им и си казваш, окей, най-вероятно той ще влезе в наказателното и ще пробва да стреля с левия крак.

Като игра на покер е. Всеки нападател си има любими неща, негова запазена марка. Но когато си срещу най-добрите, няма таен план, който да ти помогне. Това, което прави Роналдо толкова труден за опазване е, че стреля много добре и с левия, и с десния крак. И не знаеш какво ще направи.

Затова, колкото и добре да си върша работата, съм благодарен на единствения човек, който стои зад мен през цялото време. Вратарят.

Comments

comments