Дортмунд срещу Байерн – 30 минути желана анархия

Футболната тактика е възникнала, за да въведе ред в хаоса. Томас Тухел и Пеп Гуардиола поискаха пак хаос, хаосът на различното. Това бе тяхната тактика – и причината, поради която в първите си 30 минути това бе най-добрият мач в Бундеслигата тази година. Резултатът от тази желана анархия бе бясно темпо, което обаче двата тима нямаше как да поддържат повече от половин час.

Прието е начинът, по който даден отбор взаимодейства на терена, да се обозначава в цифри. 4-4-2, 4-3-3, 4-1-4-1 и т.н. В събота вечер изглеждаше така, сякаш тези схеми са някаква отживелица от 2005 г. – тогава последно футболът бе толкова статичен. А за Гуардиола и Тухел можем да сме сигурни, че дори и саксиите си вкъщи подреждат така, че растенията им да могат да се въртят по оптимален начин в зависимист от посоката на слънцето.

Тактически мачът може да се раздели на две части – първите 30 минути и останалото. Първият половин час бе авангарден хеви метъл, останалото – мелодична песен на „Колдплей“.

В началото схемата на двата отбора бе почти еднаква. Тя се променяше в зависимост от ситуацията. Например – Филип Лам получава топката от Дейвид Алаба вдясно. И тъй като тя вече е била владение на Алаба, постройката на Борусия Дортмунд е преминала от такава с трима в такава с петима в защита. Останалите 5 „свободни“ полеви играчи на Дортмунд тръгват да затварят Байерн, Марко Ройс и Марсел Шмелцер се хвърлят към Филип Лам, останалите бягат към зоните си.

Лам губи топката заради пресата в противниковото поле. Байерн не се връща назад, а продължава, като праща ресурси към зоната на Ройс (в случая Видал се притече на помощ на Лам). Ако Ройс бе задържал топката, напр. с пас назад, Байерн също щеше да превключи към схема с петима отзад (Алонсо щеше да се върне) и останалите петима щяха да поставят Дортмунд под натиск.

Това доведе до чудовищно темпо в първият половин час. Тичане. Отнемане на топката. Губене на топката. Отново тичане. Пренареждане според ситуацията. С цел в целият този хаос да намериш пролука у съперника. Двете защитни линии бяха на по 40 метра от вратите си. И двата отбора непрекъснато трябваше да решават дали да пресират съперника с целия си отбор или със „свободните петима“.

Това обяснява и защо положенията пред двете врати в този период бяха почти огледални. Винаги, когато единият отбор се измъкнеше от пресата на другия, се отваряше пространство. В 11-ата минута Обамеянг се освободи от Кимих и излезе срещу Нойер. В 28-ата Дъглас Коста се втурна сам срещу Роман Бюрки. В 22-ата минута Шави Алонсо получи жълт картон, защото трябваше да предотврати една контраатака с тактически фаул, в 36-ата и Свен Бендер бе предупреден при подобна ситуация. Борусия (Дортмунд) получаваше добри възможности при корнери за Байерн, защото тогава се откриваше пространство за контрите им.

Малката разлика в тактиката на двата отбора се казваше Филип Лам. Той е в състояние да се освободи при ситуации с ограничен изход и има тактически усет като никой друг играч. 42% от атаките възникваха в зоната на капитана (29% през центъра, 28% отляво). Подобна роля за Борусия се опитваше да играе Лукаш Пишчек, който, с Ерик Дурм до себе си, бе доста по-назад в сравнение с дуото Лам/Ариен Робен. Без успех.

Други трима печеливши от ситуацията – Артуро Видал, на когото подобни битки са по вкуса и който изигра може би най-добрия си мач за Байерн. Йошуа Кимих, който действаше сигурно, поставен под напрежение. И Илкай Гюндоган, който отново умело се измъкваше от пресата на Байерн и откриваше Обамеянг в пространствата.

След половин час на високи обороти Дортмунд реши да отпусне газта. Пресата, в която бяха въвлечени Обамеянг, Ройс, Гюндоган, Хенрих Мхитарян и Юлиян Вайгъл (задачата на Дурм по-скоро бе свързана с опазването на Дъглас Коста) не можеше да издържи повече. Очевидно Тухел разчиташе, че тимът му ще поведе в този период. „Това щеше да ни помогне в тази фаза и да се хареса на публиката“, призна той след мача.

Така Дортмунд се прибра в статично 5-4-1, изтегли защитната линия много по-близо до вратата и предаде топката на Байерн. На почивката притежанието на топката бе 51%:49% в ползва на Байерн, най-ниското в ерата „Гуариола“. А след края на мача то вече беше 60:40 в полза на баварците. Във втората част на мача Дортмунд вече разчиташе само на контри. Байерн с благодарност прие това ново статукво, защото с 5 точки преднина в класирането нямаше нужда да побеждава на всяка цена.

Източник: „Зюддойче Цайтунг“

Comments

comments