Ще смачка ли баварската преса компактността на „Атлетико“?

Байерн се класира за пети пореден път на полуфинал в Шампионска лига, което само по себе си е изключително постижение, с каквото може да се похвали единствено Реал (Мадрид). И докато в последните 4 години съперник на баварците в тази фаза бе винаги Барса или Реал, сега отново пътуват за Испания, но за да се изправят срещу третия най-силен отбор в най-силното първенство в света – Атлетико. От Коледа през 2011 г. „дюшекчиите“ се върнаха сред водещите клубове в Европа. Защо точно от Коледа 2011? Защото тогава дойде човекът, с който доиде и успеха – Диего Симеоне, по прякор El Cholo (мошеника). Дотогава аржентинецът имаше колебливи успехи като треньор – в Катания например основното, което правеше, беше да дава интервюта с конспиративната теза, че италианската федерация не желае неговия тим в лигата. Идвайки в Атлетико, той наложи стил, който е по-характерен за Италия, но е изключително успешен и в Испания. Това, че философията на Симеоне има силно италианско влияние, не е изненада, той като той е прекарал много години на Апенините като играч на Пиза, Интер и Лацио и като треньор на Катания. Откакто е в Атлетико, тимът спечели (почти) всичко – първенството през 2014, купата през 2013, суперкупата през 2014, Лига Европа и Суперкупата на Европа през 2012, а през 2014 г. бе на една минута от спечелване на Шампионската лига.

Към тази успешна история принадлежи и постоянният отлив на играчи в топ форма  – първо Тибо Куртоа се върна в Челси, последваха го Диего Коста и Филипе Луис (междувременно отново в Мадрид), Адра Туран премина в Барса. Също толкова скъпо струващите Манджукич (Юве) Мартинез (Китай) и Миранда (Интер) влизат в категорията „заменими“ играчи. Атлетико компенсира този отлив с налагането на футболисти от собствената академия (Саул, Оливер, Коке) и с трансфери на млади, талантливи играчи (Гризман, Вието, Хименес, Ернандес, Кореа, Облак, Ферейра-Караско и др.).

Атлетико се отличава с невероятна компактност, те са може би отборът с най-малко пролуки в защитната линия в световния футбол, и с изключителна интензивност, по която рядко отстъпват на съперниците си – звездите на Атлетико бяха много изненадани, когато в осминафинала срещу Байер (Леверкузен) през 2015 г. немския тим демонстрира също невероятна компактност от своя страна, те просто не са свикнали на това. Като добавим към това и специалната атмосфера на „Калдерон“ (фановете на Атлетико са едни от тези с най-гореща кръв изобщо в света) се вижда защо е много трудно тимът на Симеоне да бъде победен у дома, особено когато енергията на публиката стане част и от плана на Чоло – той  често с ръкомахания окуражава феновете да подкрепят тима.

Защитата е едно от най-важните звена в тима на Симеоне. Поне в първия мач заради контузии ще отсъстват двамата уругвайски национали Диего Годин и Хосе Хименес, които не само се разбират отлично от мачовете им за клуба и  за националния си отбор, но и се допълват идеално. И двамата са брутални в единоборствата (не брутално агресивни, а брутално добри) както по земя, така и във въздуха, перфектни са в позиционната игра и това, че не са особено бързи, се компенсира с останалите им качества и с цялостната компактност на тима. На Атлетико не са му необходими играчи с качества за постепенно изнасяне на топката – тимът не прекарва много време в първата третина, затова може да се каже, че Годин и Хименес са перфектните централни защитници за „дюшекчиите“. Малко изненадващо дойде трансфера на бившата звезда на Фиорентина Стефан Савич, който е отличен играч, но не се вписва в този профил, а би разкрил пълния си потенциал в отбор, който обича да владее топката. Черногорецът рядко попада в състава. За разлика от него, младият Лукас Ернандес притежава качества, с които лесно ще се интегрира в тима.

Външните защитници са Хуанфран (дясно) и Филипе Луис (ляво). Хуанфран е може би олицетворението на „чолизмо“, както наричат в Испания стила на Симеоне. Не е най-техничният играч, но дава на тима си необходимата широчина, тича по цялостната дължина на дясната част на терена така, сякаш има дванадесет бели дроба, може да центрира много опасно и трудно може да бъде победен в директно единоборство. Филипе Луис и един от най-добрите леви защитници в света, след заминаването му в посока Челси Симеоне пробва на неговия пост Сикера, Гамес и Ансалди, но никой не можа да замени бразилеца, докато самият той не се върна миналото лято. След кратък период на адаптация, той отново е в абсолютна топ форма и в четвъртфинала отчая не кого да е, а Лионел Меси. Но Луис е силен не само когато трябва да отнема топката, но и с топка в крака – в първия си период в Атлетико той понякога играеше близо до центъра и се връщаше на фланга чак след като топката бъде изнесена напред.

Още веднъж нека подчертаем, че това, което по абсолютен начин характеризира Атлетико е извънредната компактност. Тя личи особено ясно на следната илюстрация:

Във фазите без топка тимът е подреден в схема 4-4-2, когато тимът упражнява преса напред, както често правеше срещу Барселона, преминава в тясна постройка 4-3-3, за да направи пространствата в центъра още по-малки. Впечатление прави малкото разстояние между играчите – както хоризонтално, така и вертикално има максимум по 10-20 метра между отделните играчи (виж илюстрацията), по този начин центърът е покрит и Атлетико изтегля съперниковите играчи  на крилата, където после с висока интензивност  ги преодолява. Предимството в тази тактика е ясно, възможностите на съперника от тази зона са ограничени, защото самата тъчлиния се явява естествен ограничител. По-лесно е и да се атакува, защото единоборствата се случват до тъчлинията, което ограничава възможността от опасни фаулове за съперника. Когато тимът се пребори за топката, се отварят много възможности за контра, защото в близост до човека с топката има няколко негови съотборници и са възможни комбинации в посока вратата на противника.

В мачовете с Барселона това даде резултат – Меси, Суарес и Неймар стояха близо един друг и по фланговете действаха само крайните защитници и офанзивните полузащитници. Срещу Байерн обаче подобна тактика би била твърде рискова, той като баварците разполагат с играчи като Коман, Рибери и Коста и да ги оставиш сами на фланга и после да разчиташ да се  защитаваш може да бъде самоубийствено. Атлетико трябва да направи шпагат между компактността си в центъра и защитаването на пасове от крилата. Логично решение би било това, до което много тимове от Бундеслигата прибягват срещу Байерн  – да се защитава т с петима души. Това е малко вероятно, тъй като въпреки италианското си влияние Симеоне е показал през последните години, че не харесва този вариант. По-възможно е Атлетико да се откаже от част от компактността си в центъра и да увеличи разстоянието между играчите, както направи Бенфика след първите 20 минути на първия мач. Рисковете са ясни – пространствата за пропязващи центъра пасове ще се увеличат. Друг вариант за решение е ситуативно един играч с по-офанзивни функции да се връща да помага на защитата – Атлетико има достатъчно бързи и силни в единоборствата футболисти като Ферейра-Караско, Саул или Томас Партей.

Най-важният елемент в играта на Байерн без топка срещу Атлетико както винаги ще е пресата, и главно от това зависи дали тимът ще се класира на финала или не. Ако тимът на Пеп Гуардиола не успее да държи под контрол контрите на Атлетико, испанците рано или късно ще ударят. В големи мачове Атлетико е безмилостен пред гола, а дуото Гризман/Торес в момента е в страхотна форма. В последните 10 мача французинът има 8 гола и  3 асистенции, а Ел Ниньо добави още 6 гола и 2 голови паса. Заедно с неподатливи към пресиране халфове като Коке и Саул, Атлетико ще изгради перфектна структура за създаване на контри, което в мачовете срещу Юве бе най-големият проблем на Байерн. Ако сега баварците се справят по-добре, имат всички шансове да играят финал. Още срещу Барса Атлетико показа, че в определени фази на играта връзките вече не са толкова перфектни, пространствата – не толкова наситени, краката натежават, играчите закъсняват в единобоствата и следват фаулове/дузпи за съперника.

Остана да добавим, че Байерн е най-трудният възможен съперник за Атлетико – Реал с техните проблеми в играта без топка и Ман Сити с тяхното „three man show“ щяха да създадат много по-малко проблеми за Чоло. Сега обаче ще се насладим на едно ново съперничество, което ще даде отговор на редица въпроси за футбола. Всички предпоставки са за нова страхотна вечер в Шампионската лига.

Анализът е на потребителя Riga2011 от форума на Байерн в сайта Transfermarkt.de.

Comments

comments