Кимих: Балъков беше един от идолите ми като малък

Хер Кимих, изиграхте изключителен дебютен сезон в Байерн. По-големи ли ще са очакванията към Вас през втората година?
Кимих: „Разбира се, ситуацията е коренно различна – миналото лято пристигнах от Втора Бундеслига, а миналия месец играх на Европейско първенство. Но аз не забравям откъде съм тръгнал. Първа Бундеслига е голяма мотивация за мен. Първият ми сезон беше страхотен, но и ме мотивира да постигна още повече.“

През пролетния полусезон казахте, че само защото сте изиграли няколко мача не означава, че успехът Ви е в кърпа вързан. Кога успяхте?
Кимих: „Един футболист става успешен, когато играе 10-15 години на най-високо ниво и спечели много трофеи. Важно е също не просто да си част от отбора, а да си ключова фигура, която поема отговорност. Искам да помагам на отбора в продължителен период от време.“

На каква позиция ще играете при Карло Анчелоти? Пеп Гуардиола често ви сменяше позицията, а вие сте шестица.
Кимих: „Надявам се и г-н Анчелоти да го знае (смее се). Но сериозно – на тренировките досега той ме пуска халф.“

Наскоро споделихте, че ви доставя удоволствие да играете на десния бек като „пета цигулка“. Но в дългосрочна перспектива ще искате ли да слушате музиката по-централно?
Кимих: „Да, моята цел този сезон е да се наложа като титуляр в халфовата линия на Байерн.“

Байерн вече привлече един централен полузащитник в лицето на тинейджъра Ренато Саншеш, за когото бяха платени 35 милиона евро. Влиза ли той в ролята на извънземен?
Кимих: „Не, той е много земен. Трансферните суми в днешно време са истинска лудост, но футболистите нямат думата. Остава ни само да даваме всичко от себе си. Така, че не, не мисля че е извънземен (усмихва се).“

Неведнъж сте споделяли възхищението си от Томас Мюлер. Кое ви впечатлява най-много?
Кимих: „Това, че е здраво стъпил на земята и винаги казва каквото мисли, дори и някой да го заболи от това. Обича да слага пръст в раната и никога не оставя нещата просто така. Това мислене ми помогна много. Харесвам вижданията му за футбола и това, че не се оставя да стане въздух под налягане. Томас е изключителен професионалист и се чувства като удома си в този бизнес.“

Но ви дава съвети по голф само ако сте от един отбор.
Кимих: (смее се) „Да, така е, Томас е страшно амбициозен. Веднъж ми показа някои неща в хотела, защото имахме голф мач срещу двама от физиотерапевтите. Томас искаше непременно да спечели.“

Мануел Нойер пък ви нанесе 3 тежки поражения на тенис по време на Европейското първенство при резултат 0:6, 1:6, 0:6.
Кимих: „Беше много впечатляващо колко силно искаше победата. Искаше да запише 3 победи на нула. Не ми беше никак лесно на корта, но топ-спортистите като него дават всичко от себе си и играят на 100% от възможностите си дори и в подобен мач за разпускане.“

Вие можете ли да бъдете толкова безмилостен?
Кимих: „Мисля, че да, но всичко зависи от ситуацията. Когато играя тенис с някой приятел бих пробвал нещо по така, но не и на футболен терен.“

На Европейското първенство медиите Ви обявиха за „малкия Лам“. Комплимент или предпочитате сам да направите име?
Кимих: „И двете. Със сигурност подобни сравнения са голям комплимент, но няма много смисъл от тях – Филип играе вече повече от 10 години на възможно най-високо ниво, докато аз имам едва 5 мача за националния отбор. Филип безспорно е играч от световна класа, докато мен още ме чака дълъг път.“

По време на Европейското споделихте, че сте гледали клипчета на Лам.
Кимих: „Да. Когато играех в центъра на защитата миналия сезон гледах и някои ситуации на Джером Боатенг. Когато съм си вкъщи, често гледам клипчета, основно на халфове. Но ако с приятелката ми имаме гости, футболът остава на заден план.“

Как оценявате живота на един футболист? Връстниците Ви ходят по дискотеки, басейни, забавляват се. А Вашият режим сигурно е бил ставане рано; училище; футбол.
Кимих: „Никога не съм съжалявал за нищо. На тренировъчното игрище изпитвам по-голямо удоволствие от това да седна на бара в дискотеката. И за разлика от доста младежи в днешно време, футболът ми даде възможност да видя много повече свят и да се запозная с много страхотни хора. Мога спокойно да кажа, че футболът ми дава много повече, отколкото ми взима.“

Миналия сезон Холгер Бадщубер разкритикува отношение на младото поколение – прекалено разглезено, немотивирано. При играчи като него и Томас Мюлер това не е било така. На 21, младостта все още е на Ваша страна, но наред с това сте важна част от отбора на Байерн. Към коя школа бихте се причислили?
Кимих: „Не зная за годините, важна е правилната нагласа. Няма как да съм доволен от няколко мача в Бундеслигата или Шампионската лига. Ако беше така, значи не съм в правилния клуб. Стремя се към върха и работя неуморно, за да постигна това.“

Виждате ли се като пример за подражание, също и в Байерн?
Кимих: „Вътре в клуба е трудно да преценя. Но по време на ваканцията ми в родния Ротвайл забелязах много деца да носят фланелки с моето име. В някои отношения аз съм пример за тях, което може само да ме мотивира още повече, защото знам каква отговорност е да облечеш фланелката на терена.“

Какви фланелки носеше малкият Кимих?
Кимих: „О, имах много – на Зинедин Зидан, Красимир Балъков, Александър Хлеб. Първата ми фланелка беше на Томаш Росицки.“

Бивш играч на Борусия (Дортмунд). Вие сте играч на Байерн.
Кимих: „Да, така е, беше ми подарък. Но за мен винаги е ставало въпрос за футболистите, а не за клубовете, чиито цветове защитават.“

Дипломатично изказване. Но е малко подозрително, че всички изброени са централни халфове.
Кимих: „Да, винаги съм се стремял да успея като халф.“

Какво е усещането да сте на 21, но децата вече да носят Ваши фланелки?
Кимих: „Да, малко е странно, но аз съм много горд. Когато видя съседското хлапе с моя фланелка, си казвам, че трябва да се държа както подобава.“

Хлапето сигурно е наблюдавало с любопитство как сте се упражнявали с баща ви.
Кимих: „Да, по едно време тренирахме близки и далечни удари.“

И тогава майка Ви извика: „Стига!“
Кимих: „Нещо такова. Но родителите ми винаги са ме подкрепяли. На отсрещната улица имаше строеж, който беше нашето футболно игрище.“

И тогава се събрахте в двора.
Кимих: „Да, не бяхме само аз и баща ми, в един момент всички съседи бяха в двора и той стана малък.“

Какъв играхте тогава? Халф, защитник, отдясно, в центъра?
Кимих: „В подобни квартални мачлета няма сериозно разделение. А и със сигурност тогав бях най-младият от всички.“

По време на американското турне, Лам изказа опасенията си от смяната на поколенията в Байерн. Готов ли сте да запълните празнината след отказването на някои от тарторите в отбора?
Кимих: „Още от юношеските формации винаги съм искал да бъда ключова фигура на терена. Можеш да бъдеш пример за подражание на много хора, но само ако си на високо ниво в продължение на години така, както това демонстрират Филип, Ариен, Франк, Томас, Мануел. Това е моята цел, но във футбола една крачка те дели от върха до падението. Винаги трябва да си нащрек.“

Какво мислите за английската Висша лига?
Кимих: „За мен този въпрос не стои на дневен ред – искам да играя важна роля в Байерн. За мен това е безценно, Байерн е много по-привлекателен от Висшата лига.“

Сигурно сте гледали домашното световно през 2006-та по пижама, а през 2016-та вкарахте важна дузпа на четвъртфинал срещу Италия. Необичайно развитие.
Кимих: „Така е. Наскоро минах покрай мястото, където с няколко приятели гледахме Европейското през 2012-та. Би било немислимо тогава дори да си помисля, че само 4 години по-късно ще защитавам цветовете на националния отбор.“

Но сега световното през 2018-та не изглежда чак толкова невероятно.
Кимих: „Така е. Всеки, който някога е бил в националния отбор знае какво е чувството и би направил всичко, за да попадне отново в състава.“

За да го постигнете, Анчелоти трябва да разчита на вас. Преди време Пеп Гуардиола Ви нарече свой син. От своеобразен баща, сега с Анчелоти скачате ли на дядо?
Кимих: (смее се) „Не знам още. Все още ни трябва време да се опознаем с треньора.“

Източник: tz.de

Comments

comments