Все още никой не може да подобри рекорда на Клаус Аугенталер от седем спечелени титли на Германия, три купи и една световна титла от 1990 г.
Той преследваше и обираше наградите като никой друг играч, което го прави най-успешният футболист в историята на Бундеслигата. С Байерн, „Ауге“ печели титлата седем пъти (1980, 1981, 1985, 1986, 1987, 1989, 1990), три пъти купата на страната (1982, 1984, 1986), и губи два финала за КЕШ (1982, 1987).
Въпреки това, 1990 г. се оказва най-значителната във вече стахотната му кариера. Аугенталер е гръбнакът на националния отбор на Германия, който успява да победи Аржентина с 1:0 на финала на Световното първенство в Рим. Това се случва седмици, след като вдига седмата Салатиера в кариерата си. „Признавам си с известна гордост, че съм играчът с най-много златни медали от първенството“, казва той днес.
„Ауге“ изиграва 404 мача в Бундеслигата и 27 за националния отбор, като отбелязва 52 гола в професионалната си кариера. Най-известният от тях е реализиран на 19 август 1989 г., като той собственоръчно извоюва победата на Байерн с 1:0 като гост на Айнтрахт Франкфурт. Играчът, капитан на отбора между 1984 г. и 1991 г., който играе като либеро по това време, преодолява вратаря на Франкфурт, Ули Щайн, след удар от центъра. Този гол е признат за най-добър през сезона и десетилетието.
Прякорът му „Аугe“, произлиза от фамилното му име, но означава „окото“ на немски, което подсказва за способността му да разчита действията на терена и да контролира мача от задна позиция.
Аугенталер приключва кариерата си през 1991 г. и става помощник треньор в Мюнхен. На този пост, той печели купата на УЕФА и завършва на второ място в първенството през 1996 г. От 1991 г. до 1997 г., Клаус работи като помощник треньор за Юп Хайнкес, Сьорен Лерби, Ерих Рибек, Франц Бекенбауер, Джовани Трапатони и Ото Рехагел.
Когато Отмар Хицфелд пристига на 1 юли 1998 г., той довежда Михаел Хенке с него и принуждава ръководството на Баварците да пусне Аугенталер да заеме позицията на главен треньор в друг отбор. Но раздялата все пак е трудна: „Байерн винаги е бил всичко за мен, дори мисля в червено и бяло“, признава рекордьорът.