Лотар Матеус е един от най-успешните футболисти в историята. С ФРГ той става световен (1990) и европейски шампион (1980). Матеус е единственият полеви играч, участвал на 5 световни първенства и рекордьор по брой мачове на световни финали – 25. Също така той поставя рекорд за най-много срещи с националната фланелка – 150.
Матеус е роден на 21 март 1961 г. в Ерланген и започва кариерата си в Херцогенаурех. На 18 г. той се мести в Борусия (Мьонхенгладбах). В края на първия си сезон като професионалист той попада в състава на ФРГ за Евро 1980, където немците печелят титлата. Матеус влиза в игра като резерва при победата с 3:2 над Холандия, но се включва много неуспешно. При 3:0 за немците той предизвиква дузпа. Резултатът е намален, “лалетата” бележат и втори гол и в крайна сметка ФРГ едва успява да измъкне победата. Халфът повече не влиза в игра на турнира.
Все пак 2 години по-късно Матеус дебютира и на световно първенство при победата с 4:1 над Чили. През 1984 г. той се мести в Байерн (Мюнхен). При това за предстоящия трансфер се разчува далеч преди края на сезона. По ирония на съдбата двата тима се срещат във финала за Купата на Германия. Резултатът е 1:1 и се налага изпълнение на дузпи. И кой мислите пропуска решаващия изстрел за Борусия? Матеус! Никой не се осмелява да го обвини в опит да се хареса на новите си работодатели, но историята оставя неприятен привкус.
Халфът е капитан и диригент на тима, както и дясната ръка на треньора Френц Бекенбауер на терена. Експертите са във възторг от неговата бързина, мощ и отличен поглед върху играта. Финала срещу Аржентина, игран в Рим, немците печелят скандално (двама от южноамериканците са изгонени, а победният гол е на Андреас Бреме ). В края на годината пък Матеус става носител на Златната топка. С помощта на халфа Интер печели Купата на УЕФА, но през 1992 г. се разделя с него. Матеус получава тежка травма и се завръща в Байерн (Мюнхен). Впоследствие обаче шефовете на миланския клуб остават крайно изненадани от бързото възстановяване на халфа.
На световното първенство в САЩ Матеус вече играе ролята на либеро, но Германия отпада изненадващо от България. Той записва пето участие на шампионат на планетата 4 години по-късно и установява рекорда си за най-много срещи на световни финали. Матеус е повикан от селекционера Берти Фогтс за заместник на контузения либеро Матиас Замер след продължително отсъствие от бундестима, но не успява да предотврати провала 0:3 срещу Хърватия на 1/4 финалите.
Матеус слага край на кариерата си на футболист на 39 години след ужасяващото за Германия Евро 2000. Година по-рано неговият Байрен губи драматично финала в Шампионската лига от Манчестър Юнайтед. Немците контролират напълно събитията на терена и водят с 1:0, когато треньорът Отмар Хицфелд сменя Матеус в 80-ата минута. Впоследствие “червените дяволи” буквално изтръгват победата с две попадения след корнери в добавеното време. Така КЕШ си остава единственият голям трофей, който немецът не успява да спечели като футболист.
След като окачва бутонките на пирона, германецът опитва късмета си и като треньор. Най-големия си успех досега постига начело на Партизан (Белград), който извежда до шампионската титла в Сърбия и Черна гора. Тимът успява да влезе и в групите на Шампионската лига, като отстранява Нюкасъл с дузпи. През януари 2006 пък Матеус подписва договор с бразилския Атлетико Паранаензе. Той обаче напуска скандално клуба само след 7 мача (5 победи, 2 равенства). 5 седмици след като поема тима, немецът заявява пред ръководството, че трябва да се завърне в Европа, за да реши неотложен личен проблем. Той уверява шефовете, че ще се върне след 4 дни. Вместо това 2 седмици по-късно Матеус подава оставка по факса и дори не пътува до Бразилия да си прибере багажа.