Франц „Бика“ Рот заслужава мястото си в Залата на славата на Байерн още в първия си сезон в Мюнхен. Само на 21 години, момчето от Меминген, отбелязва победния гол в добавеното време за победата с 1-0 над Рейнджърс на финала на купата за носители на национални купи през 1967 г. Той отбелязва много важни голове и при два от трите триумфа в КЕШ през 1974 г. и 1976 г.
Мъжът от Алгой, който ръководи два спортни магазина в родния си град, е топъл и приятелски настроен човек, но не и на терена. „Той беше бърз и здрав в единоборствата”, както си припомня и съотборника му Ули Хьонес: „Носих предпазни кори на тренировките, защото знаех, че ако Франц се опита да ми отнеме топката ще ме прати на пистата. Тренировките бяха битка за оцеляване и бяха ключови за развитието ми като играч“.
Синът на фермер, поставя отпечатъка си още като се появява на предсезонната подготовка с Байерн през 1966 г. Докато югославския треньор, Чик Чайковски, наблюдава играчите, които са се завърнали от Световното първенство в Англия, се опитва да опише Рот като бик, но използва грешна дума поради разваления си немски. „Нарича се бик тук“, информира Сеп Майер, и така се ражда прякор за цял живот.
Рот дава всичко за Червените при 322 мача в Бундеслигата. Главната му роля е да неутрализира плеймейкърите на противниковите отбори, но той все пак успява да отбележи 72 гола и остава в топ 15 на най-добрите голмайстори в историята на Байерн.
Бикът остава лоялен на Байерн в продължение на 12 години – от 1966 г. до 1978 г., като отказва примамливи оферти от Милан и Грасхопърс. „Нямаше по-добър отбор в Европа, защо да се местя?“, казва той, „Винаги ще има играчи, които сменят отборите за малко повече пари, но се оказват нещастни. Тук, в Байерн, знаех, че всичко е наред“.
В края на краищата, на 32 години, той преминава в отбора на Казино Залцбург от Австрия, преди да приключи кариерата си в Зандхаузен. Днес, Рот остава близък до Байерн и редовно посещава Алианц Арена, като все още се обръща с „нас“ и „ние“, като става въпрос за клуба.