Паул Брайтнер е роден на 5 септември 1951 година в баварския град Колбермоор. Той е един от най-великите немски играчи, отбелязвайки 93 гола в 285 мача в Бундеслигата. Спечелването на Световната купа през 1974 беше „абсолютният връх в кариерата ми”, допълни легендата. Германия победи с 2:1 Холандия на финала в Мюнхен, а Брайтнер вкара изравнителния гол за Германия, след като преди това „лалетата” бяха повели рано. „Не бях избран да бия дузпата, но бях най-близо до топката”, обясни Паул.
Брайтнер също е и Европейски шампион от 1972, печелил е КЕШ през 1974, освен това е шампион и носител на купата както в Германия, така и в Испания. Той е печелил всичко, което може да се печели. Успехите във футбола са само един аспект от неговия характер. Той обичаше да се оплаква и да предизвиква безпокойство, „драматизирах нещата”, както сам си признава. „Преднамерено поставях хората в такива ситуации и мислех, че те знаят кой съм аз”, заяви бащата на три деца.
„Имах една важна цел, когато дойдох в Байерн през 1970: Казах си, че колкото и дълго да съм тук, те не могат да се мерят с мен”. В Бундеслигата вече няма раздразнителни и упорити играчи като Брайтнер. „Това вече не отговаря на времето”, каза 60-годишният бивш играч. „Начинът, по който се отнасяме един към друг днес, прави нещата невероятно трудни за млад играч, който иска да се превърне в груб сред грубите. Обществото търси такива характери, но всъщност не иска някой да внася кавги”.
След като прекара кариерата си в Байерн, Реал Мадрит и за кратко в Айнтрахт Брауншвайг, Брайтнер изчезна напълно за няколко години. През това време той дори загуби интерес в Бундеслигата.
„Имах нужда от една или две години, в които да не правя нищо с топката”, обясни играчът, който има 48 мача за Германия. Сега футболът отново е важна част от живота му, без обаче да се бори за власт.
„Наистина се радвам на ролята си в Байерн”, заяви той. Брайтнер в момента е посланик на клуба, освен това е и посланик за финала в Шампионската лига през този сезон на Алианц Арена. Понякота той излиза на игрището, тъй като е в отбора на ветераните на Байерн, където играят още Клаус Аугенталер и Андреас Бреме.
Брайтнер не е заинтересован от по-главна роля. „Никога не съм искал”, обясни той, „това е друго нещо, което милиони хора не са схванали, защо не бях избран за 23 години. Просто искам различен начин на живот, който не се съвместява с всекидневна работа в клуба.”
Заради това, а също поради факта, че не е видял реален шанс да промени нещата, той никога не е бил треньор на Германия. След катастрофалното представяне на страната му на Световното пръвенство през 1998, „период на най-грубия и объркан футбол”, той обсъди ситуацията с тогавашния президент на Германската футболна асоциация Егидиус Браун. „Чувствах се като шеф за 17 часа”, разкри Брайтнер, „но в края му казах, че никога няма да бъда шеф на комитета, защото много хора бяха уплашени от мен”.
От всички разнообразни преживявания в кариерата си, Брайтнер си спомня с най-голямо задоволство 1974 година. Освен че стана Световен шампион с Германия, той също така вдигна и Купата на Европейските Шампиони с Байерн, побеждавайки Атлетико Мадрид на финала след два мача. „Победата с 4:0 след равенството 1:1 в първия мач е много пред останалите ми най-добри изживявания в паметта ми”, отбеляза той. „Но имаше друг мач, четвъртфинал с Реал Мадрид срещу Дарби Каунти. Загубихме първата среща с 1:4, но спечелихме реванша с 5:1 пред 170 000 зрители на Бернабеу. 120-минути вълни от емоции и атмосфера”. Той е все още със сърцето и душата си във футбола.