Анчелоти ще промени „Байерн“ из основи

Най-добрият треньор в света си тръгва от Байерн. И на негово място идва най-добрият треньор в света. Така баварците искат да представят промяната – възможно най-доброто логично решение.

Карло Анчелоти и Пеп Гуардиола си приличат по много неща – и двамата се държат джентълменски, не излизат от къщи без шит по поръчка костюм. И двамата притежават висока репутация в професионалните среди. Във футболната им философия обаче има съществени различия.

Разликите между треньорите Анчелоти и Гуардиола проличават най-добре, когато се сравнят кариерите им като играчи. Менторът на Анчелоти бе Ариго Саки. В края на 80-те, когато беше начело на Милан, 69-годишният специалист въведе тактиката, която се смята за първоначален вариант на съвременното пресиране. Играчите трябваше да се движат и заедно да атакуват съперника. Саки искаше бърза игра, неговите футболисти трябваше безпощадно да преследват съперника и след спечелване на топката тя светкавично да бъде изпратена в предни позиции. Анчелоти беше нещо като проблемен ученик на Саки. В активните си години той бе стратегът в средата на терена в Милан, но не беше нито особено динамичен, нито силен в единоборствата – две качества, задължителни за агресивното пресиране на Саки. Въпреки това Саки виждаше нешо особено в Анчелоти. Затова и го научи как систамата му работи.

Анчелоти бе Люк Скайуокър, а Саки бе неговият Оби-Уан Кеноби.

Двамата заедно спечелиха два пъти Купата на европейските шампиони.

Гуардиола също имаше своя Оби-Уан и той беше Йохан Кройф. Легандарният холандски плеймейкър бе треньор на Барселона през 90-те. Той взе под крилото си младия Гуардиола и го научи на своята игра. Основната идея в стратегията му бе съвсем различна от тази на Саки. Главното бе притежанието на топката. Той раздели терена на зони и показа на играчите си кога кои пространства да заемат. Кройф залагаше на движението на топката и така постигаше превъзходство над съперника.

Още като играчи Анчелоти и Гуардиола бяха на два противоположни полюса във футбола. Единият възприе революционно бързата, реактивна контраигра на Саки. Другият се влюби в спокойното, обикновено притежание на топката. Като треньори двамата станаха продължители на тези две различни философии.

Стратегията на Анчелоти е много близка до тази на неговия ментор Саки – добре подредената защита е в основата на неговия успех. Играчите му обаче не трябва да чакат в собственото си наказателно поле, а да подложат съперника на натиск. Всеки футболист е част от тактическата система, всеки трябва да помага на тима да се защитава. Но стратегията на Анчелоти никога не е била драстично дефанзивна. Той винаги е давал на играчите си необходимата свобода да се включват в атака. В Реал той постигна симбиоза между компактност в защитата и мощ и индивидуална класа в атака. Построи отбора си около звездата Кристиано Роналдо. Когато тимът притежаваше топката, той бе построен в схема 4-3-3, като Роналдо бе отляво. Той бе освободен от защитни функции, а когато се защитаваше, тимът преминаваше в 4-4-2 и така се уплътняваше пространството зад Роналдо. Колко добре може да функционира тази стратегия Байерн изпита на гърба си при поражението с 0:4 на полуфинала в ШЛ през 2014 г.

Гуардиола разви зоновата игра на своя ментор Кройф. Той обясни на играчите си, че никой не трябва да излиза от своята зона и да навлиза в чужда, ако това не е част от цялостния тактически план.

Анчелоти изисква от играчите си дисциплина в защита, докато Гуардиола настоява за същото и в атака.

Тук се крие и най-голямата разлика между двамата треньори – Анчелоти стратегически е много по-гъвкав. Понякога изисква от тима си да играе на контраатака, понякога да притежава топката в зависимост от това от какво има нужда в съответния момент. Стабилността на защитата обаче е най-важна.

Гуардиола никога не се отклонява от философията си – притежанието на топката. Дали тимът му ще е подреден в 3-4-3, 4-2-3-1 или 5-3-2 няма значение, това зависи от съперника и от ситуацията. Анчелоти предпочита да се придържа към своето 4-3-3, преливащо в 4-2-3-1.

Голямата промяна тепърва предстои  – от следващия сезон в четвъртфинален мач в ШЛ например ще видим Байерн да се задържа в собствената си половина и да играе на контри. Постоянната смяна на тактическата постройка от мач на мач ще приключи с ерата „Гуардиола“. Анчелоти ще изгради системата си около бързите крила на Байерн, които ще получат повече свобода.

Анчелоти избира тактиката си според играчите, а Гуардиола – според собствената си философия.

Играта на Байерн няма да бъде същата.

Източник: „Ди Велт“

Comments

comments