Лаам изживява четвърта пролет, играейки на два поста едновременно

Може би заради липсата му на опит при възстановяването от контузии (за последно той бе контузен през 2005 г.) през първата част на този сезон проблемите бяха очевидни. Капитанът се затрудняваше да демонстрира качествата си с характерното за него постоянство. Независимо дали бе ползван като дефанзивен халф или като десен бек, в играта на Лаам се забелязваха слабости. Слабости, които не биха могли вече да са резултат от контузията.

Най-ясно това се видя при победата на Байерн с 3:1 над Шалке през ноември, точно година след контузията. При движение назад той бе преодолян с лекота от Макс Майер. Грешка, която при повечето играчи би предизвикала само леко разочарование. При Лаам обаче това е толкова необичайно, че мнозина започнаха да си задават въпроса дали изобщо ще има нов възход във формата на 32-годишният капитан на баварците или времето му изтича.

Половин година по-късно е очевидно, че да се отпише този човек е било наивна грешка. Филип Лаам се завърна. Макар да няма същата физическа сила и скорост като в зенита си, той отново е константа в отбора на Байерн – при това на нова позиция.

„Къде играе Лаам?“ – това е най-често задаваният въпрос в кариерата на Лаам. Макар по принцип да е десен защитник, при пробива си в Щутгарт той играеше отляво, в националния отбор също влезе в сърцата на феновете като ляв бек. Стана известен с пробивите си към вратата отляво, заради които много фенове и експерти бяха против преместването му вдясно. Това мнение бе опровергано, след като в ерата „Хайнкес“ Лаам направи голям скок в развитието си на естествената си позиция на десен бек.

С идването на Гуардиола, дойде и революционната промяна в позицията на Лаам. Изглеждаше като кощунство, или най-малкото като лудост, да преместиш Лаам в средата на терена в есента на кариерата му след 10 години като бек. Но интелигентността и умението на Лаам да задържа топката при упражнявана над него преса убедиха Гуардиола да поеме този риск. Убийствената критика, на която бе подложено това решение, най-вече по време на световното първенство през 2014 г., не бе основателна. Защото проблемите идваха не от сменената позиция на Лаам, а от колективни процеси и недоброто функциониране на цялостните връзки в защитата на тима – напр. новите десни защитници бяха по принцип централни защитници, както и на естественото колебание на формата по време на турнира. Лаам просто се превърна в олицетворение на проблемите.

Междувременно той успя да се наложи на новата позиция и успя да убеди обществеността, че умее да се справя в тази част на терена. Възникна обаче въпросът на коя позиция той помага най-много на отбора. Този проблем Лаам и Гуардиола решиха във втората част от този сезон с четвъртата позиция в кариерата на играча, на която той изживява четвърта пролет. На хартия Филип действа като традиционен десен бек. И наистина има моменти, в които той интерпретира позицията си в класическия й вариант, в който осигурява на отбра си широчина и териризира крилата на противника с безупречната си прецизност. Разликата е, че всъсщност ролята, която Лаам изпълнява, е хибридна  – и е нещото, което до най-голяма степен олицетворява ерата „Гуардиола“.

Едно от големите тактически нововъведения на треньора на Байерн е въвеждането на преминаващите във вътрешността на халфовата линия централни защитници. Той инструктира бековете във фазите, в които тимът притежава топката, да заемат полупространствата в средата на терена. Голямото предмство е, че така тимът се подсигуява срещу възможните контри на съперника – наситеността в средата пречи на евентуалните противникови извеждащи пасове. Проблемът на тази идея е, че лимитира собствената офанзива, тъй като липсва вертикалното движение по фланга.

Лаам реши този проблем. Той добре знае кога трябва да се връща в центъра и кога да се включва и да помага по крилото. На практика Лаам играе едновременно на две позиции. При това се справя перфектно и с двете.

В спокойните фази, в които Байерн владе топката, капитанът се връща в центъра и изгражда партньорство с някой от дефанзивните халфове (най-често Алонсо или Видал). Голямата дупка, която се отваря вдясно, не пречи, защото той може да се справя с откъсващите се играчи на съперника и от центъра – дори може би по-успешно, защото те са принудени да атакуват от външната страна. Така или иначе, повечето съперници на Байерн обикновено играят дълбоко и тази свободна зона принципно не е заета от техен играч.

При преходните моменти и след като бъде преодоляна халфовата линия на съперника, Лаам се включва да помага на крилото, като го дублира, или заема офанзивното полупространство, създавайки опция за комбинации. В тази роля, благодарение на контрола и визията си, той се справя не по зле от Марио Гьотце например – няма да е пресилено ако кажем, че Лаам е овлядял почти всички позиции на много високо ниво.

Няма да е несправедливо, ако най-добрият немски полеви играч след Лотар Матеус приключи кариерата си на възможно най-високо ниво. Поредставянето му през последните месеци дава основания за надежда. Времето на Филип Лаам ще изтече тогава, когато той каже.

Източник: Miasanrot.de