Първите впечатления от работата на Карло Анчелоти
Карло Анчелоти се подвизава само от няколко седмици на Зебенер Щрасе, но някои от идеите му са вече видими на терена, дори и без някои от звездите на отбора. Трябва да е ясно, че скорошните мачове не трябва да се смятат за начина, по който Байерн ще играе през следващия сезон. Някои играчи се появиха на необичайни позиции, например Лам и Алаба бяха поставени в халфовата линия и дори на моменти като крила, докато Рибери играеше като втори нападател зад Джулиан Грийн. В допълнение на това защитната постройка ще е най-вероятно коренно различна за началото на сезона. Въпреки това, е изключително интересно да се наблюдава как настоящите играчи отразяват тактическите указания на Анчелоти.
Различно пресиране
Първата харектеристика, която заслужава внимание е начинът, по който отборът пресира продивника. Под ръководството на Пеп Гуардиола всички играчи се опитваха да върнат притежанието на топката по най-бързия начин. През последните няколко мача очевидно се предприемаже по-малко риск. Играчите все още атакуват с изнесена защита, но много по-рядко и интензивно. В резултат на това отборът отпочива в тези фази на играта и започва да пресира противника едва на средната линия на терена. Това по някакъв начин противоречи на принципите на Гуардиола, който изискваше незабавно връщане на топката след изгубване на притежанието й. Промяната е доста голяма като се има предвид факта, че кръженето с топка около противника беше ключов елемент от играта на отбора. Мачът срещу Милан показа трудности, от които италианците се възползваха лесно.
За напред този подход може да е доста подходящ за играчи като Коман, Коста, Рибери и Робен, чиято сила е скоростта и контра-атакуващият футбол. Цялостният стил на игра беше по-скоро вертикален в сравнение с предишния сезон. Със сигурност баварците играха доминиращ футбол, въпреки че притежанието на топката беше оставено на по-заден план.
Промени в изграждането на играта
Директният подход изглежда е любимата опция на Карло Анчелоти. Структурата на двама централни защитници, които да започват атаките се различава от схемата на Гуардиола, която се състоеше от трима. При него винаги един от дефанзивните халфове се връщаше между двамата централни защитници, за да им помага. Ще е интересно да се види как това ще работи срещу по-добри отбори, които атакуват много по-рано от последните им противници. На пръв поглед изглежда лесно да се пресира и притесни защитата на Байерн в последната третина на терена. За тяхно щастие, привличането на Матс Хумелс е поредната опция, която да намали подобни опасности. Жером Боатенг и Хумелс, в комбинация с Мануел Нойер би трябвало да се справи с повечето атаки на противника, поради прецизността им и спокойната игра с топка в крака. Напоследък се забелязват някои грешки, като тази на Бадщубер срещу Милан и е възможно това да е най-големият проблем за Анчелоти, с който трябва да се справи през следващите седмици.
Полузащитата изглежда добре като цяло. Винаги има варианти и всички играчи се движат плавно. Тук се вижда влиянието на Пеп Гуардиола. Поради страхотната позиционна игра е възможно да се преодолее противника и да се навлезе в последната третина на терена. Особено Чаби Алонсо, който не само помага в атака със страхотните си пасове, но и в защита като изолира флонговите футболисти, ако играе малко по изнесен напред. Друга новост во отбора е, че почти няма дълги подавания, въпреки че Алонсо ги използваше често през изминалата кампания. Може би тези елементи ще се завърнат когато треньорът разполага с пълния състав на отбора.
Настройки в последната третина на терена
Атаката на отбора сякаш се справя трудно. Това не трябва да ни учудва като се има предвид, че отсъстват футболисти като Мюлер, Коста, Робен, Коман и Левандовски. Съществуват и някои структурни проблеми. Атаките през центъра са неефективни. Фокусът на офанзивна игра по крилата изглежда по-основна от преди, въпреки че Рибери играе в центъра на терена. На него му бе дадена свободна роля по цялата предна част на отбора. Тази роля най-вероятно ще бъде заета от Томас Мюлер.
В момента позициите по крилата са заети от Лам и Алаба, които най-вероятно ще се завърнат в защита след събирането на пълния състав. В резултат на това Бернат и Рафиня ще са първи резерви за техните позиции. Карло Анчелоти има две основни задачи за фланговите си футболисти. Първо, важно е да се създават пространства с навлизане диагонално на терена. В резултат на това двата бека могат да завлекат съперник със себе си или да се освободят за центриране в наказателното поле. Втората е задача е позицията на плеймейкър. В момента тя се заема от Рибери, но Лам и Алаба също се отличават с много докосвания на топката. Техният план е да намират централните нападатели в добри позиции, което много често се случва по специфичен начин – двойно подаване, чрез което се открива пространство по крилата, стига се до аут линията и топката се връща назад към точката на дузпата.
Относно центриранията е очевидно, че не първоначалната топка, а потенциалното движение, след като тя е избита е тактически елемент, който гарантира успех. Обикновено двама човека остават в центъра в опит да засекаг центрирането, докато останалите заемат ключови позиции извън наказателното поле.Целта е да се отнеме топката по най-бързия начин, след като или докато противника изчиства, защото е доста лесно да се стигне до изненада срещу обърканата защита. Може би сте забелязали същата тактика и при Гуардиола, но сега при липсата на толкова играчи това се превърна в главна цел.
Както вече споменахме, центърът е лишен от креативност, което прави отборът прекалено зависим от Рибери и Алаба, но след като се завърнат офанзивните играчи през следващите няколко седмици ще може да се намали натоварването на фланговете и фокусът ще се разпредели по-правилно. За съжаление близкото минало показва, че без добрите крила на отбора креативността в атака намалява значително. Въпреки, че отборът притежава играчи като Тиаго и Чаби Алонсо.
Финално заключение
Може да се каже, че в момента отборът е в процес на връщане в игрови ритъм. Психологическите изисквания, които Пеп поставяше на отбора бяха огромни. Неговата работа ще си личи и в бъдеще и ще помогне на Анчелоти. Италианецът се опитва да накара отбора да пресира по-внимателно и разчита на компактност при притежанието на топката. От друга страна, при атака той харесва директен подход и не го е страх да поема рискове. В момента липсват точността и баланса в отбора, но остават няколко седмици до началото на шампионата, които най-вероятно ще са достатъчни на треньора да се справи с проблемите.
Източник: miasanrot.com