Отказва ли се Карло окончателно от позиционната игра?
Начинът, по който Байерн спечели Суперкупата на Германия (2:0 срещу Дортмунд, 45% владеене на топката), предизвика въпроси, които често бяха задавани и по времето на Пеп Гуардиола. Тимът на Карло Анчелоти предостави топката на съперника и по този начин се лиши от контрола над играта. Може ли тази система да е успешна в дългосрочен план, или италианецът трябва да се придържа към принципите на позиционната игра?
Началото на сезона в Бундеслигата тепърва предстои. Няма да е честно спрямо отбора и Анчелоти ако отсега направим някакви изводи. Матс Хумелс се изказа критично спрямо играта си, но отбеляза, че това е нормално на този етап. Някои от структурните проблеми несъмнено се дължат на недостатъчната сработеност. И все пак, след мача на дневен ред излезе дискусията за контраста между притежанието на топката по време на Гуардиола и това, което видяхме срещу Дортмунд.
При Гуардиола Байерн три пъти отпадна на полуфинал в Шампионската лига. В един от случаите – от Реал на Анчелоти през 2014. Тогава италианецът заложи на дълбока преса в средата, разчитайки после на бързината на Роналдо и Бейл. Позиционната игра на Байерн бе победена с 5:0 в двата мача. Следващия сезон съперник на баварците бе не кой да е, а Барселона. Един срещу друг застанаха два тима, издигнали в култ притежанието на топката. Барса би с общ резултат 5:3, като на Байерн липсваха някои контузени основни играчи, а други имаха видими проблеми с формата. Това, разбира се, не бе причина Гуардиола да загърби стила си.
В третия си опит каталунецът отново бе победен. Този път той се изправи срещу може би най-добре пресиращият отбор в света Атлетико (Мадрид). В двата мача тимът от Мюнхен отправи над 50 удара към вратата. Това се отказа недостатъчно и испанците продължиха с гол повече на чужд терен.
В мача за Суперкупата в неделя видяхме нещо съвсем различно. Борусия можеше да води с 2 или 3 гола на почивката, а може би и трябваше. Тимът на Тухел обаче не успя да вкара и това стори Видал в 60-ата минута, при едва третото опасно положение за шампионите. Дортмунд имаше превес във всички статистически показатели в мача. Пасивността на Байерн обаче не бе наказана и накрая резултатът се оказа по-важен от играта.
Естествено, Анчелоти щеше да бъде критикуван, ако Байерн бе претърпял тежко поражение. А това бе съвсем възможно. Но му се размина. Изкаванията му, че вече смята отбора си за достатъчно силен, също останаха без коментар. Гуардиола винаги акцентираше върху начина на игра. Това за него бе висш приоритет. В търсеше на системата, която да донесе най-много голови положения на отбора му, той се придържаше към т.н. juego de posicion – позиционната игра.
Байерн искаше да владее топката, тъй като на теория само в този случай съперникът няма как да вкара гол. Съвсем прост принцип. И той работеше. И макар че Гуардиола създаде един подчертано енергичен и офанзивен отбор, той счупи и доста рекорди, свързани с играта в защита. Байерн допусна само 17 гола в Бундеслигата миналия сезон – нещо, което никой не бе постигал. Най-важното предимство на позиционната игра е структурното превъзходство. Отборът съумяваше по всяко време да има числено предимство във важните зони. Бившият треньор разполагаше със състав, характеризиращ се с най-голяма гъвкавост през последните 3 години. Големият брой възможности за различни системи на игра, но в същото време напълно интегрирани помежду си, можеха да са от полза на Анчелоти. Вместо това изглежда, че италианецът смята да се лиши от тези готови варианти и да разчита само на собствените си две системи.
В приятелските мачове Байерн бе много по-активен и офанзивен, отколкото в сблъсъка за Суперкупата. Това оставя надежди, че притежанието на топката няма да бъде напълно загърбено. Освен това новият треньор на шампионите каза, че не смята да прави революция. Срещу Дортмунд тимът бе и чисто физически надигран. Отборът на Тухел е с няколко седмици напред в подготовката. Може би точно това изоставане е накарало Анчелоти да бъде по-дефанзивен. Мачът обаче показа още веднъж защо футболът е сложна игра. Системите и действието им не са еднакви във всички мачове. Може да имаш много положения, но има фактори, които никой модел не може да изчисли. Това показа победата на Байерн, която, съвсем очевидно, не бе резултат на по-добра игра.
В приятелските срещи – особено тези в САЩ, Байерн бе офанзивен, активен и агресивен, но и там в играта се забелязваха и много пасивни фази. Тимът се изтегляше в дълбока преса и съперникът получаваше топката. Но точно в тези ситуации ставаше опасно за баварците. Тимът бе притискан в собствената половина. Експертите, които твърдяха, че Байерн може да играе и без да владее топката, вероятно вече са си дали сметка, че този начин на игра изисква не по-малка концентрация. Да играеш без топката е трудно. При пасивна 4-4-2 постройка, да усетиш правилния момент, в който да пресираш, е въпрос не само на висок интелект, но и на търпение и кондиция. Качеството в състава на Байерн е твърде високо, за да работи той твърде продължително в система, ориентирана към грешките на съперника. Началните впечатления са, че броят на положенията се увеличава, когато отборът е офанзивен, агресивен, и най-важното, когато се защитава активно.
Може би все пак няма да е грешка, ако Анчелоти се опита да доразвие стила, досега концентриран изцяло около притежанието. Изглежда италианецът се опитва да направи точно това. Във фазите, в които баварците се опитват да се затворят, отборът все още не изглежда добре. Има много възможни причини. Липса на сработеност, лоша форма и проблеми в прехода между две различни системи са най-очевидните.
Източник: Miasanrot.de
Comments
За автора
