Чудната история на братята Хумелс

Матс и Йонас Хумелс започват заедно футболния си път в Байерн. Но кариерите им се развиват по съвсем различен начин. 28-годишният Матс е световен шампион, играе за Байерн и е една от звездите на германския футбол. А с две години по-малкият Йонас е принуден да сложи край на кариерата си след повторно скъсване на кръстни връзки. Двамата дадоха общо интервю пред немското списание „Щерн“.

Някога излизали ли сте един срещу друг на футболния терен?
Матс: „Веднъж, но беше тренировъчен мач за Байерн.“
Йонас: „Беше мач между юноши старша и младша възраст. Матс вече си играеше защитник, а аз още бях в нападение. Изядох един лакът, сто процентов фал. Излетях на 30 метра.“

Малко след този мач чухте тежката дума на Байерн.
Йонас: „Бях последният останал на терена, валеше. Треньорът дойде до мен, прегърна ме и каза: „И ти го знаеш, нали?“
Матс: „Същата година изгряха Холгер Бадщубер и Томас Мюлер.“
Йонас: Нямаше начин да помириша терен. Ясно ми беше, че не съм достатъчно добър. Затова и го приех добре.“
Матс: „Но прегърна гредата, облян в сълзи.“

Какво значеше за теб да не успееш да играеш за Байерн?
Йонас: „Бях тъжен, защото излязох от семейния баварски клуб: баща ни, Матс и аз. Помислих си: „Мамка му, какво стана? Те двамата са в Байерн, а аз отивам в Унтерхахинг?“

А в същия момент Матс попада в първия отбор на Байерн.
Матс: „Бях толкова напрегнат, че не можех да се движа на терена. Всички мускули ме боляха от стягане.“

От страх?
Матс: „От нервност. Два дни по-късно играх в заключителните минути и направих дебюта си в Бундеслигата.“

Последва трансфер в Борусия (Дортмунд). Как ти се отрази това?
Матс: „Беше ми много трудно да оставя Йонас. Кичозно ли го казах?“
Йонас: „В началото се прибираше всеки ден в Мюнхен.“

Промени ли се Матс след като стана професионалист?
Йонас: „Беше ни ясно, че ще стане така. Може би е имало момент, в който съм си мислел: да, добър футболист е, но да не преувеличаваме – това, че 19 привърженици пеят името ти нищо не значи. Това ни научи на самооценка.“

И ти донесе много пари. Каква беше реакцията ти на това?
Матс: „Усещането е едновременно странно и хубаво. Но аз спестявам почти всичко. Дори когато си купувам къща не се изхвърлям. Преди разправях как след първата ми титла съм си купил „Астън Мартин“, но това разбира се не е истина.“

И когато Матс печели първата си шампионска титла през 2011 г., Йонас удря първото дъно.
Йонас: „3 дни след като Матс стана шампион, аз скъсах кръстни връзки в мач от Трета Бундеслига.“
Матс: „Баща ми се обади, плачеше като малко дете. Бях потресен.“
Йонас: „В началото си помислих: няма страшно, след 6 месеца съм на линия! В крайна сметка ми отне 14.“

И когато Йонас е отново на терена, Матс печели Световното първенство в Бразилия през 2014 г.
Йонас: „Гледах финала с майка ни. Мачът беше супер важен за мен – не всеки ден родния ти брат излиза на финал на Световно първенство.“

Чухте ли се в деня финала?
Йонас: „Освен братя, ние сме приятели и футболисти и не бихме изместили фокуса от подобен мач. Все пак говорим за финал на световно първенство. Но светът продължава да се върти. Нашият начин да си оказваме подкрепа е много резервиран.“
Матс: „Изпрати ми съобщение: „Не беше никак лош мач.“

Доволен ли беше от успехите на Матс?
Йонас: „Хм… Бях… безкрайно щастлив от успеха на Матс за Борусия. А за Световното първенство няма нужда да говорим.“

Поради завист?
Йонас: „Не. Не ми отне много време да стигна до извода: „Мамка му, разликата между Матс и мен започва да става големичка!“

Заради дисбаланса в успехите?
Йонас: „Матс беше мега суперзвезда, която държеше в ръце Световната купа, а аз играех в Трета Бундеслига. За какво можех да си говоря с него? „Ей, Матс, в събота играя срещу Зоненхоф Гросашпах!“

И след спечелването на световната титла от Матс, ти пак скъса кръстни връзки.
Йонас: „В първия мач от сезона. Отивам при доктора на следващия ден, той направи кратка пауза и изстреля: „Връзките са свършени!“. Беше като юмрук в лицето. Бях свършил курса, два часа лежах на операционната маса, не можех да мръдна, да говоря с някого…“
Матс: „А аз лежах на плажа в Ница.“

Докато брат ти се е изправил пред края на кариерата си.
Матс: „Когато ми казаха, бях съкрушен. Жена ми Кати искаше да тръгнем веднага, за да мога да отида при Йонас. Винаги сме имали мечтата един ден да си стиснем ръцете на терена като капитани. В онзи миг осъзнах, че тази мечта е безвъзвратно загубена. Моментално забравих току-що спечелената световна титла.“

И то в момент, в който Йонас записва няколко мача като титуляр.
Йонас: „Сезонът започна много добре, имах надежди. За пръв път от 3 години записах 4 поредни мача като титуляр, но изпитах отново добре познатата болка. Оказа се, че сухожилията и на двете ми колена са на изчезване. Нямаше връщане назад.“

Като че ли всяка ниска точка за Йонас съвпада с всяка връхна точка за Матс. Как се развиха отношенията помежду ви?
Матс: „Нещата се случиха съвсем естествено, защото аз имах все по-малко свободно време. Имаше случаи, когато аз исках да направим дадено нещо, но те не можеха да си го позволят или първоначално не искаха аз да плащам за тях.“

Имате общ приятелски кръг. Странно ли е да си богаташът в групата?
Матс: „Съвсем не, всеки от нас би го направил.“
Йонас: „Независимо какво правим, го правим заедно.“
Матс: „Отиваме заедно на почивка само ако успея да убедя мнозинството. И аз само поемам резервациите и пътните. За всичко друго, което правим на място си поделяме разходите. Така е лесно за мен и за тях.“
Йонас: „Не искаш да изпъкваш толкова много. Ако се занимаваш само с с някакви обикновени неща, няма да го правиш с нас.“
Матс: „Затова не играя ватербол всяка неделя.“
На партито по случай края на сезона в Дортмунд каза, че искаш да се върнеш в Мюнхен и за да си удома за рождения ден на Йонас.
Матс: „За осемте години, които прекарах в Борусия бях на рождения му ден само веднъж. В останалите 7 случая си бях тъжен вкъщи. Пропуснах много.
Йонас: „Също и рождените дни на останалите.“
Матсл: „Когато бях там, не разбирах две трети от шегите помежду им. Смеех се, но се чувствах като изтърсак – те се разбираха с поглед, а аз не разбирах почти нищо.“

Когато се разхождате из Мюнхен, Матс постоянно е спиран за снимки и автографи. Трудно ли издържа на това по-малкият брат?
Йонас: „Понякога си мисля: „Може ли да ни оставят да бъдем братя?“ Тези ограничения бяха нещото, от което се страхувах.“

Често ли ви спират заради Матс?
Йонас: „Много. Даже близки приятели идват при нас. Такива хора винаги ще има. Търсиш начин да се справиш с това, да не им обръщаш голямо внимание.“

Звучи ужасно.
Йонас: „Разбираемо. Аз също се интересувам от всичко, което той прави. Но малко разбиране от страна на другите никога не е излишна.“

Изпитваш ли съжаление като стане подобно нещо?
Матс: „Знам колко дразнещо е наистина. Но какво може да се направи? Има моменти, в които съжалявам и двама ни – понякога хората не се усещат, когато съм се снимал няколко минути, но накрая откажа и поискам да се видя с брат си. Хората остават разочаровани, че синът им е останал с празни ръце, ядосват се.“

Йонас, като че ли си своеобразен „анти-футболист“ – четеш много, нехаеш за парите, учиш психология. Това ли те отличава от Матс?
Йонас: „Може би. Никога не съм имам нужда да се еманципирам. Обичам футбола, но обичам да правя и други неща. Никога не съм искал да ставам футболист.“

Как така?
Йонас: „Винаги съм бил прекалено спънат. А на нивото, на което играе Матс няма нищо спънато, там натоварванията са нечовешки. В Трета Бундеслига е различно, там е просто футбол. Когато се запозная с някого, никога не се представям като футболист. Не намирах това за мечтаната ми работа, бях по-скоро като студент или нещо подобно.“

Звучи като нервния по-малък брат.
Матс: „Е, ако ми даде „Фауст“ на Гьоте и ми каже, че трябва да го прочета…“
Йонас: „Това съм го правил и ти не си просто футболист. Така можем да си говорим за други неща, освен за тактиката на Байерн в последния мач срещу Борусия (Мьонхенгладбах).“
Матс: „И след разбора на мача да обсъдим Фауст?“
Йонас: „Е, може би се поизхвърлих малко. Прочете ли я най-накрая?“
Матс: „Остават ми 3 страници. Чета всяка страница по няколко пъти – сериозно, кой разбира това?“
Йонас: „Аз, такива неща четем всеки ден в университета.“
Матс: „Да, умният ми психолог.“

Източник: сп. „Щерн“

Comments

comments