Тимът на Хайнкес срещу „Байерн 2016“ – кой е по-добър?

С кой отбор е най-подходящо да бъде сравняван представящия се отлично този сезон тим на Байерн? Най-често се правят паралели със също толкова впечатляващия тим на баварците от 2013 г., който спечели требъл под ръководството на Юп Хайнкес. Едно сравнение на играчите по постове ще даде повече яснота по въпроса кой от двата тима е по-добър. Изходни точки са съставите на Байерн от финала в ШЛ през 2013 г. и този от сблъсъка със същия съперник Дортмунд от тази година.

Мануел Нойер – Мануел Нойер

Мануел Нойер е толкова добър, че може да бъде сравняван единствено със себе си. Този сезон вратар номер 1 за последните 3 години се представя толкова силно, колкото и през 2013 г. Новото в неговия репертоар на безупречен вратар са демонстрираните качества на либеро, който далеч от вратата си потушава противниковите контри още в зародиш. Но не може да се каже, че има някаква голяма разлика в играта му тогава и сега.

Равенство

Филип Лаам – Филип Лаам

Баварският капитан е също толкова утвърден лидер в тима, колкото и колегата му под рамките на вратата. Под ръководството на Гуардиола Лаам се доказа като истински хамелеон по отношение на зоната, която трябва да покрива и се е изявявал на почти всички дефанзивни позиции. През 2013 г. Лаам носи стабилност в дясната част на защитата и изгражда взаимно полезната връзка с холандеца Ариен Робен, която и до днес функционира. 32-годишният защитник почти не допуска грешки, смятан е за един от най-добрите на своя пост. Нивото му значително се е вдигнало от 2013 г. насам.

Победител – 2016

Жером Боатенг – Йошуа Кимих

От 2013 насам Жером Боатенг се разви до един от най-добрите централни защитници в света. Под ръководството на Пеп Гуардиола той направи няколко крачки напред. Докато при Юп Хайнкес белгиецът Даниел ван Буйтен понякога получаваше предимство, днес Боатенг не може да бъде помръднат от защитната формация на баварците. Наскоро подписа и нов договор.

Йошуа Кимих от своя страна е голямото откритие на сезона, впечатлява с редица качества и може да бъде ползван на много позиции. 21-годишният младежки национал получи шанс за изява в средата на защитата заради контузията на Боатенг и се представя добре. Все пак, Жером без съмнение е по-добър.

Победител – 2013

Данте – Дейвид Алаба

Казаното за Боатенг важи и за австриеца Дейвид Алаба. Зашитникът бе многообещаващ талант при Хайнкес, а при Гуардиола се разви до безпорен лидер, който не може да бъде махнат от титулярния състав. Многообразието в играта му както в дефанзивен, така и в офанзивен план го поставя доста по-напред от ролята, която имаше Данте в състава от 2013 г. Бразилецът бе привлечен през 2011 г. от Мьонхенгладбах, но не успя да впечатли, липсваше му постоянност и правеше грешки. Дори на позицията централен защитник, която не е любима на Алаба, той е с предимство.

Победител – 2016

Дейвид Алаба – Хуан Бернат

Австриецът се появява за втори път, защото игра като ляв защитник на финала на ШЛ през 2013 г., докато този сезон му се наложи да запълва дупки в центъра. В мача с Дортмунд тази година отляво играеше Хуан Бернат. Испанецът вече не получава толкова игрово време, колкото в началото на кариерата си в Байерн, но показва желание. Все пак, Дейвид Алаба от 2013 г. печели това сравнение, защото заедно с Франк Рибери бе част от една от най-добрите флангови двойки в света по онова време. Наред с Лаам-Робен, разбира се.

Победител – 2013

Бастиян Швайнщайгер – Чаби Алонсо

В продължение на цял сезон двамата халфове играха заедно на „Алианц Арена“. С колеблив успех, поради което Бастиян Швайнщайгер реши да обърне гръб на клуба след 13 години. През 2013 г. Швайнщайгер бе абсолютен лидер на червения тим и в тогавашната си форма бе един от най-добрите дефанзивни полузащитници в света. Той бе и един от решаващите фактори в стратегията на Хайнкес през онзи шампионски сезон. Тогава Чаби Алонсо също бе един от най-добрите на този пост и бе мотора в тима на Реал. Днес обаче Алонсо е загубил малко от формата си. Може да се каже, че Бастиян Швайнщайгер от 2013 г. бе по-добър от днешния Чаби Алонсо.

Победител – 2013

Хави Мартинес – Артуро Видал

И двамата могат да бъдат описани като черноработници, които пазят гърба на креативните играчи около себе си. През 2013 г. Хави Мартинес бе част от двойката централни халфове заедно с Бастиян Швайнщайгер и често даваше и офанзивен импулс на играта, подобно на Сами Кедира. Сходна броля изпълнява Артуро Видал, макар че по отношение на отговорността в дефанзивен план отстъпва на испанеца. Чилиецът обаче е много по-сериозна заплаха за вратата на съперника от Мартинес, с което печели сравнението в своя полза.

Победител – 2016

Ариен Робен – Ариен Робен

Ариен Робен беше и си остава феномен. През цялата си кариера холандецът редува контузия след контузия, като между тях има време за по един или два мача, в които да изуми всички и пак да отпадне задълго от състава. Въпреки всичко, Робен винаги се завръща, без да е загубил грам от класата си. Както през 2013 г., когато успя почти самостоятелно да победи Дортмунд на финала на ШЛ. Този сезон той също се завърна силно след контузия, но все още не е на нивото, на което беше при спечелването на требъла.

Победител – 2013

Томас Мюлер – Томас Мюлер

Томас Мюлер никога не е бил толкова силен, колкото тази година. Изглежда, става все по-добър с всяка изминала година. Има 19 гола в 27 мача в Бундеслигата – повече от всякога. И още 7 попадения в ШЛ. През 2013 г. за цял сезон в Бундеслигата той вкара само 13 гола. Днес, заедно с Левандовски, Мюлер е част от головата машина, гарантираща успеха на Байерн. Срещу Ювентус вкара изравнителното попадение за 2:2 и прати мача в продължения. После подаде и за гола на Тиаго за 3:2. Наистина, по-добър от сега Мюлер никога не е бил!

Победител – 2016

Франк Рибери – Дъглас Коста

От самото начало Дъглас Коста доказа невероятните си умения с топката. С високото темпо на играта си и умението да дриблира той напомни на един французин от 2013 г. – Франк Рибери. Рибери пропусна почти цялата първа част от сезона заради контузия и сега полека лека върви към връщане на старата си сила. През 2013 г. французинът бе в стихията си. Стана трети в класацията за футболист на годината в света след Лионел Меси и Кристиано Роналдо и футболист номер едно на Европа. Коста има да прати още много центрирания пред противниковите врати, докато стигне нивото на Рибери от 2013 г.

Победител – 2013

Марио Манджукич – Роберт Левандовски

На Марио Манджукич не му беше лесно в Байерн. Вкара гол на финала срещу Дортмунд, но не получи признанието, което смяташе, че заслужава. Когато през 2014 г. бе обявен трансферът на Роберт Левандовски, той стегна куфарите.

Манджукич се отличаваше с огромната си борбеност, докато Левандовски блести с головете си. В момента Левандовски е може би най-добрият нападател на планетата, ако не броим свръхчовеците Меси и Роналдо. Този сезон той уверено върви към постижението от 30 гола в Бундеслигата – трябват му още само 5. Сравнението между двамата голмайстори безспорно е в полза на поляка.

Победител – 2016

Краен резултат: 5:5

Източник: 90min.com

Comments

comments