От 1966 до 1979 г. – Златните години

Отборът бележи успешно начало с трето място през първата година на Бундеслига 1965/66. Най-ценният дар в историята на отбора е младежката селекция. Тя довежда в средата на 60-те вратарят Сеп Майер и Франц Бекенбауер, а също и младият нападател Герд Мюлер от TSV Nördlingen. Всеки един от тях се е превръща в най-добрия в света за своята позиция и заедно образуват златния лъч на Байерн.

Подкрепяни от съотборниците си както и от заядливия капитан Вернер Олк, атлетът Франц „Бика“ Рот и огнеопасния Райнер Олхаузер превземат Бундеслигата и турнира за купата на Германия.

След турнира за Купата на Германия, Байерн продължава своя възход. На следващата година на мач от Шампионската лига поразява Гласгоу Рейнджърс с 1:0. Със спечелването на Шампионската титла през 1969 пристига строгият треньор Бранко Зебец, внасящ дисциплина и уважение, които му носят славата на първият треньор с дубъл на титлите в страната (въпреки че забранява на отбора консумацията на бира).

Мрачните прогнози на експертите, които произлизат от някои негови решения не успяват да се докажат, а и все пак феновете на баварците толерират победите. Байерн успяват да си извоюват спечеляането на шампионата с осем точки разлика пред Алемания Аахен. Побеждават и срещу Шалке 04. През това време се появява нов играч на терена, с който Байерн ще трябва да се бори за година напред – Борусия Мьонхенгладбах. Гладбах печелят титлата през следващите две години – 1970 и 1971, респективно и двата пъти срещу Байерн.

Обратно към победата на Олимпийския стадион

1972 година със сигурност може да се нарече успешна за Байерн Мюнхен. 28 юни 1972 носи на баварците тяхната първа домакинска победа на Олимпиащадион. Печелят с 5:1 в двубой срещу Шалке. Третата им шампионска титлата им носи рекордни печалби от близо 1.2 милиона германски марки. Това е един от огромните успехи за това време, както на спортно, така и на икономическо ниво в историята на клуба.

През следващите две години Под ръководството на Удо Латек следват два други шампионата и разбира се – един тотален футболен триумф – през 1974г. Байерн печелят Шампионска лига. С гола си в последната минута срещу Атлетико Мадрид, Шварценберг успява да стигне до продължение на мача. Така Франц и компания продължават напред, за да могат отново, но този път в Брюксел, да разгромят своя съперник с 4:0 (два гола на Ули Хоенез и два на Герд Мюлер).

Три пъти крале на Европа

Наравно с това възход има и за националният отбор на Германия. Общо шест футболисти на Байерн Мюнхен са поканени в националния отбор и участват в борбата за Световната титла, побеждавайки Холандия с 2:1 (единият гол на Брейтнер от дузпа и Мюлер с незабравимия и до днес въртящ удар към вратата). Шестимата играчи са Майер, Бекенбауер, Шварценбек, Брайтнер, Хьонес и Мюлер.

И докато Байерн си почива от големите успехи в Бундеслигата чак до 1980г., това съвсем не е така на световен мащаб – успяват три пъти да се докоснат до успеха в Европа. През 1975г печелят с 2:0 над английския Лийдс Юнайтед в Париж с голове на Рот и Мюлер. Успяват и през 1976г, когато в Глазгоу побеждават Сент Етиен с гол на Франц Рот. Не на последно място под ръководството на Детмар Крамер печелят Европейската купа, а през 1976 Световната купа.

Последвалата година е белязана от промените, които настъпват в отбора на баварците.

През 1977г Франц Бекенбауер се мести от Байерн към отбора в Американската професионална футболна лига – Космос Ню Йорк. Една година по-късно по неговите стъпки тръгва и друг футболист – Герд Мюлер отива да играе за Форт Лотърдейл Страйкърс.

Ерата на Ули Хьонес

През 1979г., само на 27 години и след близо 10 години игра в отбора, Ули Хьонес става генерален мениджър на Байерн Мюнхен. През същата година под неговото ръководство Байерн достига до един от най-богатите клубове в света с близо 6.1 милиона евро печалба. Когато през 2009 година Хьонес сменя мениджърския с президентския пост, клубът е с 300 милиона продажби и е един от най-богатите в света.

Източник: fcb-erlebniswelt.de

Comments

comments