[carrot]

Мисля,че тази тема ще е доста интересна.Все пак всеки от нас си има собствена история...
Моята история е също много необичайна.Бях на 12 години футболно-неориентирано пичлеме и гледах финала на ШЛ т.е. 1997 - когато Борусия Д тотално разглоби Юве в Мюнхен.Оттогава съм фен на чичкото с кафевия шллифер - Отмар Хитцфелд.Когато на следващата година той стана треньор на Байерн вече им бях фен и така и до днес.

[markony_70]

По наследство.Когато си на 8 години и получиш подарък екип Адидас на Байерн и оригинална топка с тяхна щампа,а действието се развива през татово време,то последствията са ясни.Тогава по магазините освен черни гащета и бели фланелки нужни за часа по физическо нищо не можеше да се намери.
А през 84 година майка ми беше преводачка на отбора,когато гостуваха на Тракия и в къщи беше пълно с всякакви артикули,от които си спомням само лепенките,а пък аз бунакът му с бунак ги раздадох всичките.

[VladimirFCBM]

Ехе, интересна е твоята история.

[Bayern_Forever]

Запалих се от Оливер Кан

[Goshenko]

По тази тема както много хора, така и аз съм писал в стария форум, но пък няма лошо да се опознаваме един друг, пишейки по нещо за собствената си "баварска история".
Та при мен беше следното - почти едноврменно се запалих по немският футбол като цяло и по Байерн специално. Голямо впечатление ми направиха някои от станалите легендарни футболисти по-късно - Матеус, Аугенталер, Бреме и много други.
По ирония, най-голяма роля в утвърждаването ми като фен, се оказаха два загубени финала - единият от Аржентина на Мондиал '86, а другият - от Порто за КЕШ през 87 г. , който пък окончателно ме "циментира" като бавараскио фен. Тогава бях дете, през годините се наложи да изтърпя още много загуби, които продължават да ме каляват като фен...изглежда, това е нашата съдба заради любовта ни към великия Байерн!

[Bayern_Forever_Fan]

Хайде и аз да се повторя. Та действието започва през 93-та година когато Костадинов екзекутира петлите , той се превърна в мой идол. През 94-та знаете всички какво стана и аз още повече се запалих на футболна тема , та почнах да следя всико свързано с футбола и тогавашните ми идоли и така се стигна до преминаването на Емо в Байерн. Тогава започнах да следя този отбор и страшно много ми допадаше и така се превърнах в луд фен на Байерн. През следващите ми години като подразтващ фен любовта към отбора ставаше по силна и по силна. След това дойде 99-та година и финала на който разбрах че сърцето ми бие в червено бяло , след този мач имах чуеството че ще умра и така до днес сърцето все бие в червено бяло.

[Winter Hero]

Моята е много проста и скучна. Започна се от националния отбор на Германия. Та започнах да гледам ЕП08 (и изобщо футбол) заедно с баща ми. Подкрепях Германия, разбира се. Направиха ми силно впечатление- Подолски, Клозе, Лам и Швайни (и Гомес де, но той не игра кой знае колко). Реших да проверя от кои клубове играеха.

[Winter Hero]

...........

[Viliyo]

Мисля че ми е ред и на мен да се изкажа.

През 1996 Германия станаха европейски шампиони. Тогава бях само на 9 години и единствените мачове от груповата фаза, които гледах бяха България - Франция и България -

[Bavareza]

Хехе, все едно аз го написах това :beer2:

[Viliyo]

Bavareza, на 08 August 2011 - 11:25, каза:

Хехе, все едно аз го написах това :beer2:

Мерси колега! :)

[Dimitar]

Звезда от мах'лата и възпитаник на немска гимназия.Преди около 10 години бях на екскурзия в Германия.Едно от местата които посетих беше Олимпийския стадион в Мюнхен.

[stavrev]

от клипчета на ютуб :laughing:

[deyan]

Стъпиш на оная земя, подишаш въздуха ѝ, погледаш малко спорта им и... оставаш фен завинаги! :wmflasche:

Добре дошъл във форума и приятно изкарване!

[TOKATA]

Кратко и ясно 13 Октомври 2001 --> 1860 1-5 БАЙЕРН !!! :bayernfan: :bayernfan: :bayernfan: