Прави впечатление, че при всичките си престои в Байерн Хайнкес е трябвало да се справя с някакви кризи. А и не само в Байерн, ако погледнем кариерата му на треньор цялостно. Това е треньор за трудни моменти. Малко мои разсъждения(не претендирам, че съм прав - мои виждания) от последните дни.
1. Когато става треньор на Байерн за първи път през 1987г., клубът точно започва да изпада в криза. Същата година печелим Бундеслигата и стигаме до финал за КЕШ(изгубен от Порто) под ръководството на Удо Латек, друга легенда в занаята. По време на престоя на Юп в Байерн, германският клубен футбол изпада в сериозни финансови затруднения, които засягат дори клуб като Байерн. Всъщност, именно тези затруднения довеждат до по-късната прословута Хьонесова строга фискална политика в Байерн. Най-добрите германски футболисти от това време заминават да играят в Италия един по един - например Румениге(84'), Фьолер(87), Матеус(88'), Бреме(88'), Клинсман(89'), дори Ефенберг(чак през 92') и т.н. Въпреки обстоятелствата и сериозно отслабения си състав, воден от капитана Аугенталер, Юп Хайнкес извежда Байерн до две поредни Бундеслиги(89' и 90'), до две Суперкупи(87' и 90'). Но най-впечатляващото му постижение от това време са трите поредни полуфинала в Европа - срещу Наполи на Марадона 89' за Купата на Уефа, срещу Милан на Саки 90' за КЕШ(когато един гол не ни достига, за да елиминираме най-силния отбор в света по това време), и срещу Цървена звезда 91' пак за КЕШ(елиминирани сме от автогола на Аугенталер в последната минута). В началото на сезон 91-92 ръководството решава, че не е доволно от работата на Хайнкес, и го уволнява. Както по-късно казва и самият Ули Хьонес -
"Това беше най-голямата грешка в живота ми." Същият сезон Байерн завършва само на 10 точки от зоната на изпадащите. Успяваме да излезем от кризата окончателно едва в края на 90-те. Ако Хайнкес не бе уволнен, това със сигурност щеше да се случи няколко години по-рано.
2. Второто идване на Юп е в края на сезон 2008-09, когато става временен треньор в Байерн. Същия този сезон отборът, начело с Клинсман, не успява да спечели нищо, въпреки огромните очаквания. Записахме и някои срамни поражения - 0-4 срещу Барселона, 2-5 срещу Вердер, 1-5 срещу Волфсбург(шампионите от този сезон), 2-4 срещу Леверкузен за Купата. Напрежението в съблекалнята по онова време беше голямо. Хайнкес дойде и за малкото време, което имаше, успя да успокои обстановката и да създаде добри условия за сетнешния треньор Ван Гаал. Малко или много, това помогна на холандеца, който спечели дубъл през следващия сезон и изведе Байерн до финал в ШЛ.
3. Сезон 2010-11 беше катастрофален за нас. С изключение на Суперкупата, загубихме всяка една надпревара, за която се борехме. Същият сезон Дортмунд станаха шампиони, а вицешампиони бяха Байер Леверкузен, водени от Юп Хайнкес, които той успя да превърне в доста силен отбор за два сезона време. След сезон 2010-11 изоставахме много, дори в Германия. В тази неприятна ситуация, през лятото на 2011г., Хайнкес пое Байерн и още в първия си сезон успя да върне отбора сред водещите в Германия и Европа. Доведе играчи като Нойер, Данте, Боатенг, Манджукич, успешно наложи Алаба като титуляр по левия бек, направи Лам капитан, върна блясъка на халфовата ни линия и на атаката, изгради колектив. Трябва да се каже, че още от 2009-та той съветваше Хьонес и Румениге да привлекат Артуро Видал. Изведе ни до финал в Шампионската лига, където тотално надиграхме Челси, и само късмета, както и пропуските на Гомез и Робен, ни отнеха трофея. В Германия все още изоставахме от Дортмунд, които спечелиха дубъл, а на финала за Купата дори ни разбиха с 2-5. Тогава срещу Хайнкес се изсипа буря от критики. Никой не вярваше, че той може да се справи със задачата да върне Байерн обратно на победния път. В тази обстановка, през зимата на 2012-13, Хьонес договаря Гуардиола за следващ треньор на Байерн. Но Хайнкес спечели всичко - Суперкупа, Купа, Титла и Шампионска лига. Истината е, че колкото Ван Гаал изтласка отбора напред в първия си сезон, толкова и го върна назад във втория си такъв. В един момент Хайнкес започна да се превръща в изкупителна жертва за грешките на други хора. Но успя.
4. Независимо какво говорят някои, Гуардиола наследи една перфектно смазана машина, която той НЕ съсипа, а играехме силен футбол, и само късмета му попречи да триумфира с Ушатата. Самият Пеп неведнъж благодари на Хайнкес за отбора, който му е оставил. И при двамата Байерн беше отбор, който обичаше да владее топката. При Хайнкес това владение се виждаше в собствената ни половина, а в противниковото поле се играеше директен футбол, разчитащ на бързината на крилата Робери. При Гуардиола владението на топката се увеличи и се изнесе по-напред, което принуждаваше противниците ни да се прибират плътно. Това затрудняваше крилата ни, а атаките ни минаваха предимно през центъра. Разбира се, този стил невинаги беше печеливш, особено срещу бързо контраатакуващ противник. В последния си сезон, с привличането на Коман и Коста скоростта по крилата се завърна(Робери свалиха нивото след лятото на 2014г.)., и всички знаем колко близо бяхме до финала в Милано.
Анчелоти наследи един завършен и боеспособен отбор, но под негово ръководство отбора изпадна в такава безпътица, че уволнението му беше належащо. Той не доведе със себе си стил на игра, а просто използваше инерцията от досегашните треньори - Ван Гаал, Хайнкес и Гуардиола. Какво се случи под ръководството на италианеца? Хумелс, Боатенг, Алаба, Видал, Тиаго, Коман, Коста, Рибери, Робен, Мюлер - всички те свалиха нивото си на представяне. Като добавим и оттеглянето на опитните Лам и Алонсо, както и контузиите на Нойер, картинката става трагична. Сега Хайнкес идва за рекорден четвърти път, за да спасява отбора отново. С оглед на досегашните му престои при нас, мисля, че ще се справи, защото очевидно разбира Байерн по-добре от всеки друг треньор.
Какво имаше Хайнес през 2013-та и какво има днес? Нойер, който все още изкачваше планината, днес е по-зрял, опитен, и класен дори бих казал. Дано контузията не му се отрази прекалено зле. Същото може да се каже и за Боатенг - единствено по-тромав ми изглежда сега. Лично за мен, Хумелс винаги е бил по-класен от Данте, така че в центъра на защитата Хайнкес няма от какво да бъде недоволен(и талантливия Зюле като добавим). По левия бек Алаба си е все Алаба, но му трябва повече хъс и агресия. Лам го няма, но Кимих се раздава и играе много сърцато. Мартинес си е все Мартинес, очаквам да заиграе много силно. В халфовата линия ги няма Кроос и Швайнщайгер, но имаме Тиаго и Видал, които са доказвали неведнъж, че могат да свършат работата, ако са с правилния треньор. По крилата е големия проблем. Дано Робен се раздаде тоя сезон като за последно, а Коман и Мюлер си върнат формата от времето на Пеп. Хамес зад машината Левандовски вместо Кроос и Манджукич, и така.
Имаме отбор, който в никакъв случай не е по-слаб или по-малко класен от онзи преди четири години. С Анчелоти се върнахме доста назад, но да се надяваме, че Хайнкес ОТНОВО ще успее да ни изстреля към върха. :)
Мнението беше редактирано от Лозанов: 08 October 2017 - 16:33