Анализ на съперника – къде да внимаваме срещу „Бенфика“

Както миналата година, така и сега Байерн се изправя на четвъртфинал в Шампионската лига срещу топ отбор от Португалия. След Порто преди година, сега идва ред на Бенфика. Рекордьорът по шампионски титли в Португалия се класира с две победи над Зенит (Санкт Петербург), преди това спечели 10 точки в групата си и се класира за елиминациите, изпреварвайки Галатасарай и Астана. Забележителен успех в груповата фаза бе победата с 2:1 над Атлетико на „Калдерон“, макар че другите две гостувания не впечатлиха – в Истанбул тимът загуби с 1:2, а в Казахстан направи равен. В първенството на страната си Бенфика ще се опита да защити титлата си, като в момента е с 2 точки преднина пред местния враг Спортинг. В Купата на лигата Бенфика се класира на полуфинал срещу Брага, а за купата на страната тимът вече отпадна след загуба от Спортинг.

Схема на игра

В домакинския си мач срещу Зенит Бенфика използва класическа 4-2-3-1 формация. Впечатление направи пренасищането на зоната вляво от средата на терена, където Гайтан, Ренато Санчес и Жонас често действаха заедно, докато нападателят Митроглу се изтегляше всясно, като дясното крило Пици балансираше това движение. Това функционираше добре и бе в синхрон с качествата на футболистите, единствено Митроглу изпиташе затруднения с намирането на най-добрите решения в предни позиции и след около час игра бе заменен от Хименес. Двамата външни защитници осигуряваха широчина, понякога твърде агресивно тръгваха напред, подсигурявани от двамата централни защитници и опорния халф Самарис, докато Ренато Санчес осигуряваше вертикалната част на „двойната шестица“.

В реванша треньорът Руи Витория заложи на интересна постройка, напомняща aсиметрично 4-3-3/4-2-4. Фокусът върху лявото крило бе още по-екстремен, отколкото в първия мач, което си личеше и от различната роля на защитниците. Левият защитник Елисеу се включваше екстремно напред, действаше по цялата лява част на терена и често оставяше Гайтан зад себе си, докато десният защитник Нелсиньо само епизодично пробиваше в половината на Зенит. Левият вътрешен защитник Нилсон-Линдельоф играеше по начин, характерен за Матс Хумелс, пробиваше с топката дълбоко в съперниковата половина, което бе подпомогнато и от липсата на преса в центъра от страна на Зенит. Пред защитната линия сърбинът Фейса направи много силен мач като най-изтеглен полузащитник, бе много сигурен в единоборствата и точен в подаването, единствено недостатъчно изчистената техника бе негатив в играта му. Пред него 18-годишният Ренато Санчес действаше като т. нар. „бокс-ту-бокс“ централен полузащитник, бе силен в инициирането на самостоятелни рейдове и с топка в крака, пасовете му обаче не бяха съвсем изчистени и/или твърде рискови. При борбата за топката действията му бяха много интензивни и интелигентни, свърши много работа при упражняването на преса веднага след изгубване на топката („гегенпресинг“) в любимата на Бенфика зона вляво от центъра. В този мач лявото крило Гайтан действаше по-близо до тъча, което позволи и на Митроглу да се ориентира леко вляво и да увеличи натиска върху леко тромавия десен бек на Зенит Анюков. И в този мач обаче Митроглу не беше фактор – гъркът не успя да нанесе нито един удар. Отдясно Пици през първото полувреме действаше повече като офанзивен вътрешен халф, след почивката се премести на крилото, и така постройката премина от 4-3-3 в 4-2-4, като Жонас стана втори централен нападател до Митроглу.

Изнасяне на топката

Особено в първия мач със Зенит стана ясно, че Бенфика предпочита постепенното изнасяне на топката, рядко имаше дълги пасове, по-често централните защитници комбинираха с дефанзивния халф Самарис и десния бек Андре Алмейда и оттам постепенно тимът търсеше път напред. В реванша играта бе малко по-хаотична, Зенит трябваше да играе по-активно заради загубата си в първия мач, но това трудно му се получаваше, особено на португалския им плеймейкър Дани би му се искало да имаше по-добър ден. Това се отрази и на играта на Бенфика, вратярят Едерсон Мораес пращаше топката напосоки в половината на съперника, двамата централни защитници не реагираха по най-добрия начин на пресата на руснаците, дефанзивният халф Фейса игра интелигентно и пасовете му бяха добре пресметнати, но подложен под натиск, техниката му изневерява, което е слабост, от която Байерн може да се възползва.

Игра в нападение

За акцента върху зоната вляво от центъра при изграждането на атаките на Бенфика вече стана въпрос. Това, което направи впечатление и в двата мача бе, че дори и превъзхождайки съперника, тимът на Руи Витория много трудно стига до наказателното поле. В първия мач португалците нанесоха само 6 удара от пеналта, само 4 от които бяха опасни. Подобно бе и в реванша – тогава с изключение на двата гола, Бенфика нанесе само още 3 удара от опасната зона.

Борба за топката

Този елемент от играта на Бенфика бе особено силен в първия мач. Заради наситеността на зоната вляво от центъра там много често Бенфика успяваше да извоюва загубените топки, и неслучайно десния бек на Зенит Анюков имаше най-голям принос за ниския процент точни пасове на тима си. Десния централен защитник Гарай също се представи доста по-зле от партньора си отляво в центъра на защитата Ломбаертс. По този начин Бенфика обезоръжи Зенит, за 90 минути руснаците имаха само едно голово положение на Витцел, звездата Хълк бе неутрализиран. През първия мач защитата на Бенфика не бе подложена на истинско изпитание. Това се промени в реванша, когато в играта на Бенфика се забелязаха слабости при центриранията – централните защитници Линдельоф и Самарис не можеха да контролират Дзюба и централният нападател стана играчът с най-много спечелени двубои във въздуха в мача. Може би една от причините бе използването на халфа Самарис като централен защитник. Типична слабост за Бенфика бе и липсата на подсигуряване на външните защитници.

Играчи, с които трябва да се внимава

От двата мача със Зенит могат да се отличат трима играчи, срещу които особено трябва да се внимава. Не е изненада, че това са трите звезди – Гайтан отляво, нападателят Жонас и суперталанта Ренато Санчес в центъра.

28-годишният Гайтан бе особено интензивен в борбата за топката, човек имаше чувството, че руснаците му я даваха доброволно, само да ги остави на мира. С топката обаче той изпитваше трудности срещу масивната защита на Зенит, в някои ситуации демонстрира и брак в техниката. В реванша пресата на Бенфика бе по-назад и не толкова интензивна, поради които качествата на Гайтан не проличаха в такава степен. Все пак той вкара гол и имаше принос и за трите попадения на Бенфика в двата мача.

Жонас е голмайсторът на Бенфика в първенството, в 28 мача той има 30 гола, плюс 13 асистенции. В ШЛ има 2 попадения и 2 асистенции. Той не е типичен таран, а обича да участва в комбинации и да търси пространства, като тип играч напомня на Рафаел от Мьонхенгладбах. Заедно с Гайтан, той е най-опасният играч в атаката на Бенфика.

18-годишният Ренато Санчес е технически много надарен халф, който може да покрива огромни пространства, умее да задържа топката, много е интелигентен и в борбата за топката. Момчето определено има бъдеще, ако трябва да му се търсят слаби страни, това са рисковите му пасове, но това е нормално за 18-годишен играч.

Анализът е на потребителя Riga2011 от форума на Байерн в сайта Transfermarkt.de.

Comments

comments